❝Смъртта е нещо, към което съм пристрастен. Знаеш го, тъмнина моя.❞
── ⋆⋅☆⋅⋆ ──
☾ Никс Норт ☽ | За три години се превърнах в най-добрата наемница на Аксар Бан - най-силния и най-уважавания наемник на убийци в цял Соли...
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Kуршумът мина точно през дясното му око, ала много скоро и лявото изпати. Вече ослепена жертвата ми, нямаше шанс срещу мен и уменията ми. С бързи движения се насочих към крещящия в агония мъж на средна възраст.
-Никога не си играй с търпението на Аксар Бан. - предупредих го, въпреки че вече бях сигурен, че го е разбрал. По трудния начин, обаче.
Кристофър Дон - дилър от забутаните квартали на Солис. Наскоро беше взел пари назаем от Аксар, но опита да го прецака с фалшиви банкноти, щом дойде края на срока му за плащане. Пълен идиот.
Е, поне с него успях да разпусна от поредните 4 мисии, които Бан ми връчи днес.
Писъците му се чуваха от километри, а на мен вече почнаха да ми писват.
-Бих си поиграл още малко с теб, но уви нямам много време. - погледнах за секунда часовника си.
15 минути до полунощ. Имах около 2-3 минути да го убия, за да мога да се върна на време в базата.
-Ще се видим в ада, Кристофър. - и с това казано от мен, натиснах спусака на пистолета ми, улучвайки го право в сърцето.
Писъците спряха. Този път завинаги.
Погледнах надолу към ръцете си, тъпото копеле ме беше опръскало с кръвта си.
Завъртайки очи, изкарах кърпичка, която винаги носех със себе си и бързо се почистих.
Погледах нагоре към светещия полумесец и въздъхнах.
Докато напусках двора на скалада, в който до преди 10 минути Кристофор броеше парите си, усетих нещо да вибрира в джоба ми.
Извадих телефона си, а на дисплея пишеше с главни букви.
