The new girl

132 1 1
                                    

-Кучко само да ми паднеш ще те чукам както никой не те е чукал до сега.-Крещеше той докато ме гонеше из къщата.
Гледайки назад не усетих кога съм стигнала стълбите и неусетно съм се озовала на земята. Видях го как стоеше над мен.
- Хванах ли те, кучко?!
В този момент чух алармата си и подскочих. За първи път бях толкова щастлива, че звънна точно в най-правилния момент..Докато не осъзнах какъв ден беше. Първият учебен ден. Shit. С родителите ми се преместихме тук в Ню Йорк след като баща ми сключи важна сделка за компанията си. Всъщност това беше последната ми година в гимназията и очаквах да я прекаран с приятелите си, но на баща ми не му пукаше най-важна е работата му. И за малко да забравя аз съм Лиа Съмърс на 17 вече от Ню ЙОРК.
Десет минути след като алармата ми звънна станах от леглото и отидох в банята. Взех си една дълга вана. След това излязох от банята изсуших си косата и започнах да си търся дрехи. Облякох си къси панталонки с висока талия и бяла кроп тениска на която пишеше "Call me Queen". Обух черния си converse и бях готова. Взех раницата си и излетях от вкъщи. Не исках да закъснея от първия ден. Вече бях в двора на гимназията. Паркирах колата си и слязох. Всички момичета ме гледаха сякаш съм изчукала гаджетата им. Влязох в сградата и започнах да търся кабинета по математика. Грях е първи час математика наказание. Damn. Докато гледах в списъка с кабинети се блъснах в някой. Когато вдигнах главата си видях зеленооко момче с бадемово кафява коса.
-Внимавай къде ходиш. - скарах му се аз.
- Извинявай, но не аз съм този който беше забил нос в лист докато вървя. -отвърна той.
-Ох извинявай. -казах аз с известна доза сърказъм.
-Извинена си.- каза той и се засмя. -все тая нека започнем отначало аз съм Натаниел.- каза подавайки ми ръката си.
-Лиа, но ще си говорим друг път закъснявам и трябва да намеря шибания кабинет по математика.
- О супер и аз имам математика хайде.
Стигнахме до кабинета. Когато отворих вратата и влязохме всички ни гледаха все едно сме заподозрени в убийство. Но не ми пукаше. Учителят ме накара да се представя пред класа. Направих го и седнах. Часът свърши бавно, както и всички други. Най-накрая би последния звънец тръгнах да излизам от сградата когато зад гърба си чух някой да вика името ми.
- Хей Лиа трябва да те питам нещо.- каза Нейт.
-Кажи!
- Довечера ще има парти у нас. Носи алкохол или трева или нещо друго важното е да е нещо От което да ти се замайва главата. - засмяхме се. Дадох му номера ми и му казах да ми прати адрес и час, а аз ще реша дали да дойда. Той само ми кимна и ми каза чао. Направих същото и тръгнах надолу по стълбите. Качих се в колата си и тръгнах. След минути бях паркирала колата пред къщата си. Влязох изтичах по стълбите, влязох в стаята си и се проснах на леглото с телефона в ръка.

Can't lose what you don't haveWhere stories live. Discover now