Everything has end

Защо???

Петя наруши неловката тишина и погледна Ник.
-За какво искаш да говорим?
-Не започнахме добре, искам да се опознаем.
-Какво искаш да знаеш?
-Има ли момче, което харесваш?
-В дома нямаше толкова момчета, а тези които бяха са по-малки от мен.
-На колко години си?
-17
-Е наборке имам една идея- каза Ник и избухна в смях, а Петя го последва.
-Идеята е..?
-Ще играем на "20 въпроса" и ще се опознаем, все пак вече си ми сестра.
-Съгласна!

Гледната точка на Петя

Разбрах много неща за Ник. Той също беше осиновен, но не познаваше родителите си и затова възприема Ан и Дерек за такива. Разказа ми за неговото момиче. В неговите очи тя беше прекрасна искам и аз да я видя. Обещахме си, че ще сме брат и сестра макар и не кръвни и нищо няма да ни раздели. Споделихме любимите ни места и там където искаме да отидем.
-Хейй ставай отиваме на плаж- развика се Ник.
-Но е едва седем сутринта, а не сме спали и Ан и Дерек ще се изплашат ако ни няма.
-Спокойно страхливке ще сме двамата- намигма ми и излезе, посочвайки гардероба.
След 30 мин бяхме на плажа и за изненада той не беше пуст. Погледнах към Ник и му казах, че отивам за сладолед. Той кимна в съгласие. Отивах до павилиона, но се блъснах в някого. Погледах и видях момиче, което седеше на земята скимтейки, че съм размазала гримът ѝ. Засмях се на жалкото и поведение и я подминах.
Видях Ник да говори с момичето от павилиона и той се смееше явно това беше неговото момиче. Тя го целуна и си тръгна, а той се бе изчервил. Имах лошо чувство за нея, ще използва брат ми, а той ще падне в капана ѝ. Е кучке сега аз ще разваля плана ти.

-Сис слушаш ли ме изобщо?
-Не бях се замислила извинявай.
-Ела сега ще видиш моето място- каза Ник и ме задърпа към края на плажа.
Изминахме плажа и навлязохме в гората, където имаше скала, а гледката бе невероятна. Водата блестеше, а изгрева бе вълшебен, сякаш си понесен в друг свят, избързах Ник ме хвана и скочихме във водата, но не му бях казала, че не мога да плувам. Почнах да се давя, но тъпият ми брат се усети и ми помогна да се докопам до брега.
Отпуснах се и скачахме отново и отново във водата, докато Ник не ми каза, че видял онази изкуствена барби, започна да плува към нея,а аз останах сама. Вълните станаха по-високи и една ме заля,а сега няма кой да извикам зс момент си помислих, че това е края. Усетих ръка да се увива около кръста ми и да ме вдига нагоре. Отново дишах около мен беше пясък и нямаше да дойда тук скоро. Спасителят ми ме погледна и попита дали имам нужда от нещо, но отказах и му благодарих.
-Междо другото се казвам Дани- се чу от далечината.
-Петя- викнах в отговор.
След два часа Ник дойде и каза, че има среща. Целият сиаеше и няма да разваля щастието му просто ще го подкрепя, ако се окаже кучката, за която я смятам, ще я смажем двамата.
Говорехме си и беше време да тръгваме. Ник излизаше от водато, когато усетих някой зад мен. От този момент не помня нищо