ВТОРИЯТ УЧЕБЕН ДЕН!
Събуждам се от досадната мелодия на алармата ни. Вечерта брат ми беше решил да ме дразни, затова влезе в съня ми и пускаше образи на момичето, което ме заглеждаше (с розовите кичури). В съня си се запознахме и тя се казваше Мария. Чудно ми е как е името ѝ в реалния живот.
Оправяме се набързо, взимаме си раниците и се качваме в колата. По пътя Дюс забелязва, че съм леко разсеян и започва да ми задава въпроси:
- Какво блееш безизразно? Да не мислиш за "Мария"? - казва с мазна усмивка.
Аз го шляпвам по главата и и двамата избухваме в смях.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Докато се осъзнаем, вече сме пред училището. Слизаме от колата и тръгваме из лабиринта от коридори. Първият ни час е математика (с моята "любима" учителка) и съм си наумил да споря с нея за всичко, дори и да е вярно.
Почваме часа и аз се настанявам на стола си в полулегнало положение. Госпожата още с влизането си поглежда към мен и ми прави забележка да се изправя. Аз просто кимам с глава и се настанявам още по - удобно. Тя с нервиран поглед взима дневника, идва до мен и ми го стоварва на главата. Целият клас избухва в смях. Госпожа Хеър отива на бюрото си.
- Я, кажи сега, кой номер си. - казва с лека усмивка.
- Дрехите ми по принцип са L, а обувките са 43-44 номер. Защо? - отговарям най - самодоволно. Класът веднага откликва на закачката ми.
Тя се ядосва, отваря дневника и намира името ми.
- 6 номер се държи неприлично в час. - казва тя, пишейки.
Усмихвам се и пак се отпускам в стола.
По време на часа Дюс ме побутва по рамото и ми сочи момичето от съня ми. Тя отново се е загледала към мен. Този път, вместо да ѝ махам, и аз започвам да я гледам. След време звънецът бие и и двамата разтърсваме глава, за да се отърсим от мислите си. Излизаме отвън и Дюс ми прошепва: "Давай! Това е твоят шанс!", обръща се и тръгва в противоположната посока. Аз решително тръгвам към нея и я потупвам по рамото.
- Ъъ, здравей. - казва тя леко учудено.
- Здравей! Аз съм Брендан. А ти си?
- Аз съм Маккензи, но ми викай Мак. - отговаря с усмивка. - Това с обувките и дрехите беше добро. - казва и се засмива леко.
