Всяка вечер ти изгряваш над горите -
и нерадост има в твойта светлина;
ти оплакваш нещо мило през нощите -
и тъгуваш, и умираш през деня.
Притаена над полетата безбрежни,
топли скърби крият твоите лъчи;
твойте ласки са томителни и нежни,
в тебе гледат много влюбени очи.
А когато морен ден око притвори
и настане час на твойте чудеса,
някой дух през теб пророчески говори
непонятни и разбрани словеса.
И тогава, и тогава, безотраден,
аз те гледам и със тебе се теша:
в твоя поглед - и мъчителен, и хладен -
диша бавно вековечната душа.
Изгрей над сънните гори
и мойте скърби озари,
луна, луна въздушно-нежна!
Помръкна морний летен ден
и аз те чакам уморен
посред пустинята безбрежна.
Изгрей и с трепетни очи
разлей усмивки и лъчи
по всеки край на небесата.
И сред задрямалата шир
открий ми своя чуден мир,
капризен жрец на чудесата!
И аз неволно ще заспя
посипан с лунните цветя
на твойте свилени воали:
над мен небето ще сияй
и аз ще гледам чудний край,
по който мойта младост жали.
Възлизаш миротворна и печална
при всеки тих и привечерен час
и твоята въздушност огледална
достига безнаказано до нас.
Земята е свърталище на бедни
и нищи, и прокажени души.
За твоите целувки милосердни
те чакат. - Целуни и утеши!
По твойта тънка стълба от коприна
възлизат те до модри небеса
и търсят там изгубена родина
и нови, непознати чудеса.
И всеки свойта земна скръб забравя,
магьосан в твоя сребърен светлик,
и всеки свойта болка притаява
в един псалом тържествен и велик.
Аз пътувам в път пустинен
към сънувана страна -
и съзирам град старинен -
и луна.
Ето кули катедрални
от далечни времена,
ето арки триумфални -
и луна.
В бели мраморни огради
виждам гробна старина
и запалени лампади -
и луна.
И над гробницата стара
плаче траурна жена,
а над нея ден догаря -
и луна.
Сякаш в тоя гроб пустинен
аз почивам в тишина...
Гроб пустинен в град старинен -
и луна. — Христо Ясенов
YOU ARE READING
Книгите говорят...
RandomДраги читатели, представям ви една компилация от цитати, които си заслужава да сте прочели. Приятно четене...
