Воинът Властител/The Ruler Warrior

1. Чужди спомени

Това не е история за любов. Не е история за хора, завладени от страстите на своето време. Няма да срещнете състрадание, подкрепа или най-малък признак на човещина. Защото това е разказ за омразата. Силна, разтърсваща и завладяваща, господарка във всяко едно отношение. Горда е и капризна, твърде взискателна на моменти, дворянка по душа. Ето защо тази история започва с един несъстоял се бал. Може би „маскарад" е думата, която повече ще му подхожда...

Далеч от всичко познато, но някак познато отчужден от морала, бе издигнат безименен дворец. Нескромен в разкривената си, готическа архитектура, ала невидим с баналните си гранитни блокове. Пътят, водещ до портите му, бе светъл, изпъстрен с топлите цветове на разцъфналите дръвчета. Щурчетата жужаха във високата трева, сладка мараня носеше мириса ѝ. Колелата на каретите тракаха по ситните камъчета и вдигаха високо кафеникавия прах. Слънчевите лъчи се надпреварваха през тези мръсни облаци, докосваха ги и те заблестяваха като вълшебен прашец.

Върволицата мудно креташе под магическия саван. Конете едва дишаха от дългия път, а слугите подтичваха покрай каляските, за да догонят господарите си. Ездачите минаха през тревата, за да избегнат тежкия прахоляк и изпревариха върволицата. Винаги изпълнени с излишен героизъм и състезателен дух, василевсите на провинциите нарушиха етикета да не показват гърба си на по-възрастните от тях.

Всички бързаха да стигнат навреме, но не заради скъпите покани, изписани със златно мастило. Балът събираше всички провинциални благородници и отваряше възможност за изгодни търговски и брачни сделки, нови порочни запознанства и безразборна кражба на сребърни прибори. Накратко казано – никой не отиваше на бала заради самия бал.

По това време Карел Сайферт вече беше станал генерал, но тази вечер заместваше шефа на охраната и даваше последните си инструкции на своите момчета. Както се очакваше, заплахите срещу младия император бяха нараснали и дори се очакваше тази вечер да бъде извършен атентат. Затова в екипа включиха и няколко от воините на империята. Сред тях бяха Сергей и Димитрий – единият досаждаше на всички със словоохоливостта си, докато другият смразяваше с безмълвието си. И мрачните слухове, които се носеха за целия му род – все потомци на тъмните изкуства. Точно тези двама генерал Сайферт избра за другата част от плана си.