Воинът Властител/The Ruler Warrior

Глава 3 - Error

Три бяха лицата, които защитаваха империята – армията, Академията за воини и Агенцията. Първите две избираха кадрите си със строги проверки, докато последното получаваше остатъците. Затова и репутацията му беше смехотворна. От Агенцията прибягваха до всякакви манипулации и нечовешки изтезания, за да видоизменят посредствената измет в нещо достатъчно ефективно, което да си играе със скъпите им джаджи, но и леснозапалимо, за да могат да се отърват от него по всяко време. Дори хората на Радостин трудно биха го разбрали, сам той не можеше да ги опише, но вече не се чувстваше заменим. От всичко най се страхуваше, че Наташа беше онази, която не можеше да замени и ако тя си тръгнеше, някаква голяма дупка щеше да се появи в сърцето му. Щеше да погълне същината му, започвайки с разсъдъка му. Само мисълта за това открехна тази бездна в гърдите му и Радостин забрави предпазливостта си.

Откакто Наташа престана да говори с него и да идва на уреченото място, той не мислеше за нищо друго. Даже когато отчаяно се опитваше да се изплъзне от обсебването си, все му се струваше, че чува името ѝ. Вятърът шушнеше в клоните, камъните по алеята го шибаха по прасците, храстите шумяха и шептяха, а горещият въздух шаваше едва, задушен от шепите на слънцето. „Шшш" – повтаряха те, „Наташшша, Наташшша". Беше необичайно горещ майски ден. Сенките се бяха свили и от тях бяха останали единствено трептящите им контури. Всичко живо се беше изпокрило по къщите. В училище дори пропуснаха сутрешната физзарядка и учеха на отворени врати и прозорци. Към десет вятърът съвсем изчезна и всички се почувстваха като потопени във вряла вода. Поемаха си едва дъх с жадно притворени уста и очите им немощно следяха как стрелките на часовника изоставаха на поредната обиколка.

И слънцето, и времето бяха спрели. Само Радостин не усещаше това тягостно напрежение, защото взорът му беше отправен към Наташа. Тя беше отпред и преписваше поучителни слова, докато той седеше на последния чин. Никол се беше облегнала на него с цяло тяло. Говореше си нещо под носа и си чоплеше замечтано косата. Притаил дъха си, Радостин чакаше Наташа да се извърне поне толкова, че да види част от лицето ѝ. Знаеше, че тя го усеща. Гърбът ѝ трепереше от гняв на моменти. И в нея имаше много потиснати и недоизказани чувства. Той помисли, че тя ги криеше, за да го предпази, но грешеше. Наташа не беше като илюзията, родена в главата му.