Зловещата къща

Кайла

С: Постарайте се да не я оставяте сама, защото майка й ще се постарае да я вземе със себе си.
Александър: Ще се погрижа за нея.
Ноа: Имаше предвид ще се ПОГРИЖИМ!!!
Мики: Стига сте се карали. Благодарим ви за помощта.
С: Аз ще си тръгвам. Внимавай Мики!
Александър: Довиждане.

След като свещеникът си тръгва
Александър: И сега какво?
Мики: Ами ще се постарая да остана жива.
Ноа: Няма да допусна да ти се случи нещо лошо. Довери ми се!
Александър: Нали знаеш, че можеш и на мен да се довериш Мики?
Мики: Благодаря и на двама ви, но не е нужно да се карате а и аз мога да се погрижа за себе си!
Александър: Мама каза, че ще бъде тук след 5 минути.
Ноа: Кога?
Алексансър: Изпрати ми съобщение.
Мики: Така стаята горе е заключена, оставих ключа в стаята на леля и мисля, че всичко е наред.
След минутното мълчание леля Уинифред влезе вътре и не пропусна да ни поздрави:
Уинифред: Здравейте младежи. Продължавайте да си говорите. Надявам се, че не ви прекъсвам.
Александър: Добре дошла мамо. Говорехме за къщата на Мики. Кога ще е готова?
Уинифред: Точно това исках да ви кажа. Мики къщата ти е готова. Прекрасна е. Точно така както го искахме. Можем още утре да се преместим.
Мики: Страхотно. А сменили ли са ключалката?
Уинифред: Да. И трябва да си направим копия на новите ключове още днес.
Мики: Да отидем лельо?
Уинифред: Разбира се. О боже колко се радвам ще мога вече да каня приятелките си.
Александър: Мамо я стига. С приятелките ти играете на карти за гримове.
Уинифред: Е и?
А: Мамо едната дори не може да се види в огледалото, за да се гримира!
Уинифред: Не съди така хората Алекс.
Мики: Дообрее. Хайде да тръгваме. Само трябва да се кача до стаята си, за да си взема чантата и якето.
Уинифред: Чакам те тук мила.

ГТМ
Качих се в стаята си и забелязах, че на леглото ми имаше писмо. Реших да проверя от кой е. Нито пишеше адрес нито име. Това вече ме плаши. Отворих писмото, на което пишеше:
Здравей Мики,
Вече знаеш коя съм- твоя сестра. До сега пишех само -К на писмата си, но сега ще ти кажа името си и нещо повече от това. Казвам се Кайла. Знам, че не си спомняш нищо от миналото си това е от магията, която ти направиха онези от новото ти "семейство". Аз си спомням всичко. Баща ни уби майка ни когато бяхме на 6. Уби я, защото мама се занимаваше с черни магии. Той просто ни спаси от нея и от нещата, на които се опитваше да научи и нас. Той беше добър и винаги ни е пазил. Мама беше тази, която разваляше хубавата семейна картина. След като уби мама, татко влезе в затвора и там се обеси, защото не можеше да издържи там 13 години. Тъй като останахме без родители решиха да ни дадат в дом за сираци. Но тъй като аз бях по-любопитната се страхуваха, че ще разбера за магиите им. Затова ни дадоха в различни домове. Аз разбрах за магиите чак след като излязох от онова скапано място. Търсих те с години и най-накрая те намерих. Аз бях тази, която ти звънеше по телефона, пращаше ти бележки и какви ли не неща, но всичко беше за твоето добро. Реших да те изплаша, за да се махнеш оттук и да не разбираш за всички тези глупости, които мама вършеше. Разбрах, че водиш спокоен живот и не исках живота на сестричката ми да се развали, но ето че си тук. Всичко за магиите разбрах от една вещица колкото и странно да звучи. Тя ми помага все още. От нея успях да разбера, че Бенет ти е написал писмо. Е писмото не е от Бенет, а от мама. Нямаш си представа колко е опасна тя. Разбрах, че си освободила духа й. Е кошмарът сега започва. Грижи се за себе си докато дойда!
Кайла.
М: Спомням си !!!!