Bitter & Sassy (BG превод)

Prologue ~ Breakup & Women

"Луи, трябва да проговорим",Елинор ми съобщи след известно време. Дойдох да я видя, защото каза, че трябва да обсъдим нещо важно. Нещата се странни между нас, забелязах разликите и част от мен се страхува от това, което има да каже, но другата част иска всичко това да свърши веднъж завинаги.

"Можеш да ми кажеш всичко", казах й взимайки ръката й в своята, но тя я дръпна и избегна погледа ми. След това разбрах, че не предстои нищо добро.

"Първо, искам да знаеш, че се борих за нас, дадох най-доброто от себе си, за да се получи, но-но това е по-голямо то мен, Луи" Не и отговорих, просто продължих да се взирам в нея,очаквайки я да продължи."В началото всичко беше перфектно... Мислех, че ще можем да превъзмогнем това, което съдбата ни предостави, че нищо няма да застане между нас. Мислех, че нашата любов е достатъчно силна, но сгреших"

Стоях вцепенен, опитвайки се да асимилирам думите и, да разбера на къде отиват нещата.

"Разстоянието е по-голямо от нас. Твоят свят е по-голям от нас. Замислих се и осъзнах, че никой друг няма такъв вид проблем. На всички онези хора, които са във връзка, не им се е налагало да преодолеят нещата, които ние трябваше. Те могат да са заедно през почивните дни, докато аз мога да те видя веднъж на три месеца ако съм късметлийка."

"Да, но това беше заради световното турне. Сега сме тук и..-"

"Но след това ще дойде още едно турне. И след него много други. Сега си тук, но не за дълго. И ще съм сама отново. Знам, че това звучи егоистично, но те искам тук. Искам да си до мен, но това е невъзможно, и не мога да те накарам да зарежеш живота си заради мен." тя завърши и усетих как сърцето ми спира.

Искам да и кажа, че греши, че всичко това, което каза не е вярно, но не мога. Знам, че тя е права и ситуацията, в която сме е точно такава. Сега съм тук, но вероятно след няколко месеца отново ще замина. Винаги ще има къде да отида, друга страна, която да посетя. Моят живот е изпълнен с пътувания постоянно, по целия свят, за разлика от нейния, който е тук в Манчестър.

"Срещнах някого Луи. Не.. Не съм ти изневерила.Нищо не се случи между нас. Не ме гледай така. Срещнах го след като започнаха лекциите ми. С една и съща специалност сме в колежа. Понякога учим заедно. Преди няколко месеца той ми каза, че иска да сме повече от приятели, но му отвърнах, че съм с теб. Тогава той ме попита къде си сега. В този момент осъзнах всичко това. Когато ми каза, че може да бъде с мен, наистина до мен, разбрах колко се нуждая от това, Луи"- тя ме погледна. Можех да забележа, че не и е лесно да каже всички тези неща, но беше решена да ги изрече. -Не знам какво да направя, какво да кажа. Замръзнах.- "Нуждая се от нещо, което ти не можеш да ми дадеш, но той може"