me and my story

Част 6

И:Супер радвам се за теб.-отидох в стаята си и легнах.Изведнъж усетих остра болка в корема.Вече усещах как губя съзнание.НЕ ИЗАБЕЛА ТОЗИ ПЪТ НЯМА ДА СТАНЕ.Това подейства започнах да крещя.
И:КЕЙТТТТТТТ!-вече едвам дишах,когато видях Кейт да се подава през вратата.
К:Из какво става?Защо викаш?-тя не вижда ли че се превивам от болка?
И:Кейт боли ме,м...н...о...г..о-едвам изрекох последните си думи.Да пак съм в безсъзнание.
ГТНК
К:АЛЕКССС.-Из изпадна в безсъзнание и аз ведна звъннах на линейка.Казаха че ще дойдат до 10 минути.
А:Какво има?-като видя Изи ченето му увисна.
А:Какво е станало?-не виждаше ли че е припаднала?
К:Звъннах на линейка и казаха че ше са тук до 10 минути.-сълзите вече се стичаха от очите ми.Алекс дойде до мен и ме прегърна.Докато плачех линейката вече беше дошла.
5 часа по-късно
Вече от 5 часа бях в болницата.Алекс беше тръгнал на работа.Най-накрая докторът излезе.
Той:Вие ли сте сте Кейт?-беше мъж на около 35-40 години с очила и големи торбички.Беше с бяла престилка на която отстрани на табелка пишеше ,,Брайън Джонсан"
К:Да аз съм.Как е тя?Ще се оправи ли?
Той:Тя има рядко заболяване.Ние тук нямаме възможност да я лекуваме.Затова ще трябва да замине за Лондон.Там имаме наши лекари които ще я лекуват.-какво?ЛОНДОН?Това коренно ще промени живота ни.Да живота ни.Небих оставила най-добрата си приятелка да отиде сама в Лондон.
К:Тя в съзнание ли е?Може ли да я видя?
Той:Разбира се!-как ли ще реагира когато й кажа за заминаването?Как ли ще реагира Алекс?Надявам се той да го приеме?Чакай ние заминаваме за Лондон,а там живее Дилан.Дилан скъса с Из,но само защо ние заминавахме.Той все още я обича както й тя него.Знаят всичко един за друг.Бяха заедно всяка секунда която можеха.Познавахме се от малки.Няма да й споменавам за него,защото никога няма да отиде.Вече натисках дръжката на вратата на Бела.
ГТНИ
Отворих очи и отново бях в онази отвратителна болница,но хубавото е,че първото което видях беше Кейт.
К:Здравей Из!Как си?
И:Ами по-добре,но все още ме боли.
К:Бела трябва да ти кажа нещо.-беше толкова сериозна че чак ме плашеше.
И:Кажи Кейт?
К:Изабела трябва да заминем за Лондон.Имаш някакво рядко заболяване което трябва да се лекува,а тук нямат тази възможност.-Лондон?
И:Ами животът ти тук?Как ще го загърбиш Кейт?-за мен нямаше проблем.Обичам Лондон.Там все пак живях 10 години.
К:Спокойно Из ще дойда с теб.След 3 дена заминаваме,трябва да си оправим багажа,нали?
И:Добре хайде!
6 месеца по-късно
ГТНИ
Лекуването ми свърши.Вече съм напълно здрава.Решихме да заживеем в Лондон.Последните 6 месеца бяха прекрасни.Никакви момчета.Къщата ни беше прекасна.Също като в Ню Йорк беше на 2 етажа.Разбира се аз и Кейт бяхме на втория.Там също имаше и стая за гости.В момента си лежах на дивана и гледах телевизия,когато изведнъж се звънна н вратата.Кой ли е?Кейт беше на работа.Когато отворих вратата.Видях...човека когото най-малко очаквах.Пред мен стоеше най-красивото момче в живота ми.
Той:Здравей Из.-майчице това беше Дилан.Вече не усещах земята под краката си.Ето ме мен припаднала както винаги.Бях забравила,че Дилан живее в Лондон.Усетих някаква мокра кърпа върху главата си и отворих очи.
И:Дилан?-едвам успях да изрека прекрасното му име,без да се разплача.Та това съм аз,как без сълзи.Вече циврех като малко дете.
И:Толкова ми липсваше.-изрекох това хлипайки.
Д:Ти на мен повече,бухтичке-когато бяхме малки той ме наричаше бухтичке,а аз супер много се дразнех.
И:Знаеш че мразя да ме наричаш така,нали?-една щастлива сълза се претъркули по бузата ми.Дилън забеляза това.
Д:Тази сълза няма място на това прекрасно лице-никога несъм си го признавала но наистина ми липсваше.
И:Как върви животът ти?-болеше.Болеше ме това,че може вече да ме е забравил и е дошъл само за да се видим и да си кажем по едно здрасти като стари приятели,но ние далеч не бяхме приятели.Бяхме много,много повече.Той сведе глава,но аз нямаше да допусна единственото момче което някога съм обичала истински и което (може би несъм си го признавала до сега) все още обичам,да седи пред мен със сведена глава.
И:Дилан какво има?-ами ако той не чувства същото към мен?
Д:Бела когато ти си тръгна живота ми всякаш изгуби смисъла си.Всяка нощ те търсех в сънищата си.Не издържах без теб.Имаше период в който не излизах с дни,мислех си какво правиш,добре ли си.Никога не съм преставал да те обичам Из.-чувствах се ужасно,той е мислел за мен с дни,а аз дори не се сещах за него.Очите му се насълзиха,а аз нямаше да допусна това.
И:Тези сълзи нямат място на това прекрасно лице-накарах го да се усмихне.
И:Никога не съм спирала да те обичам Дилан.Искаш ли да останеш у нас Кейт днес няма да е вкъщи?-толкова ми липсваше
Д:Ами може.-така цяла нощ си говорехме за прекрасното ни време заедно и наваксвахме пропуснатото,докато не заспах на рамото му.
ГТНД
Вече бях пред къщата на Бела.Колебаех се дали да звънна на звънеца или не.Докато се осъзная вече чуках на вратата.Когато отвори не можах да повярвам че това е моята Из.Беше толкова прекрасна дори само по пижама.
Д:Здравей Из-погледна ме и се строполи на земята.Влязох вътре повдигнах я на ръце и внимателно я сложих на дивана.Взех една кърпа и започнах да подсушавам челото й,защото по някаква причина беше мокро.Отвори прекрасните си очи.
И:Дилан?-едва каза името ми.Няколко сълзи се стекоха по бузите й.
И:Толкова ми липсваше-ако не ми го беше казала в очите никога нямаше да повярвам.
Д:Ти на мен повече,бухтичке.-знаех,че мрази да я наричам така,но пак се усмихна.
И:Знаеш,че мразя да ме наричаш така,нали?-още една сълза падна от окото й.Нямаше да го допусна.
Д:Тази сълза няма място на това прекрасно лице-беше толкова хубава.Много по-хубава от преди.
И:Как върви живота ти?-трябваше да й кажа истината,че без нея нямах живот,че е било ад.
И:Дилън какви има?-погледнах надолу към ръцете си,но трябваше да й кажа истината,трябва.
Д:Бела когато ти си тръгна живота ми всякаш изгуби смисъла си.Всяка нощ те търсех в сънищата си.Не издържах без теб.Имаше период в който не излизах с дни,мислех си какво правиш,добре ли си.Никога не съм преставал да те обичам Из.-гледаше ме жално.В погледа й не се четеше нищо.Очите ми се насълзиха,болеше ме това че не казваше нищо.
И:Тези сълзи нямат място на това прекрасно лице.-винаги успяваше да ме накара да се усмихна.
И:Никога не съм спирала да те обичам Дилан.Искаш ли да останеш у нас Кейт днес няма да е вкъщи.-разбира се че исках.
Д:Ами може.-така цяла нощ си говорехме за прекрасното ни време заедно и навксвахме пропуснатото,докато не заспах на рамото му.
*На сутринта*
ГТНИ
Събудих се на различно място.Помня че заспах в обятията на Дилан,а се събудих...
А/Б
Това беше за днес.Надявам се да ви е харесало.Благодаря за отделеното време да прочетете частта ми.Обичам ви!Лек ден!