Декемврийският вятър духаше все така силно .Само едно момиче стоеше неподвижно.Стоеше и чакаше. Дългите й черни коси се вееха, а от небесно сините й очи падаха сълзи. Чакаше го.Ден след ден ,там , на тяхното място. Капка падна от небето и се стече по бузата на момичето. Дъждът предупреждаваше за буря. Тя остана да го чака. Умът й знаеше ,че няма да дойде, но сърцето й не го разбираше.
Видя го в далечината. Беше облечен в бели дрехи. Още щом го видя , тя се вцепени. Приближаваше се бавно към нея. С всяка направена от него крачка, сърцето й забиваше лудо. Сняг започна да се сипе по земята.Той изчезна така, както се появи.Тя остана там.Сълзите започнаха да я обливат отново.Спомни си ,че няма да го види повече.Него го нямаше.Пред очите й минаха всички спомени свързани с него. Макар и само приятели, те имаха прекрасни мигове заедно.Спомни си за първата им среща. Как тичаха под дъжда. Как си споделяха.Лошите спомени също нахлуха в съзнанието й.Денят , в който го изгуби.Това беше най-мрачният ден в живота й. Те катастрофираха с мотора. Само тя оцеля. Полицаите й казаха, че спирачките не са работили.Момчето вече бе разбрало това на половината път , но не й каза. Помоли я да вземе неговата каска и да си я сложи. Той пожертва себе си. Искаше да я спаси.Тя се чувстваше виновна за случилото се.Ако не й беше дал каската си, сега той щеше да е жив. Искаше да е на негово място. Никога нямаше да си прости. Последните думи, които той й каза бяха да не плаче и , че я обича.Винаги щеше да я обича...
Снегът се усили. Стана по-студено. Тя стоеше там и не чувстваше студа. Споменът за него я топлеше. Първата й истинска любов , която беше несподелена. Този спомен щеше да я преследва завинаги ...
YOU ARE READING
Don't Cry I Will Always Love You
RomanceЧесто ние не осъзнаваме цената на живота, не осъзнаваме болката и тъгата.Животът е безценен и всяка наша постъпка може да е последна.Понякога оценяваме нещо , когато го загубим.
