-Иви?
-О, изобщо не ми се Ивосвай! Как можа, да ме наречеш новобранка? Та нима знам по-малко от теб ли? Ами може би е така, защото съм в този затвор от около месец. Та все пак, благодаря че ме нарече новобранка. Може би, трябваше да тръгна с него.-Дерек направи гримаса. Погледа му беше изненадан, а щом изрекох и последното изречение той повдигна вежди очудено.-Да. Аз видях вълка. И може би, трябваше да го намеря.
Тялото ми стъпи отново на земята. Обърнах им гръб, тръгвайки в противоположната посока.
-Къде отиваш?-развика се Дерек.
-Все едно те интересува.
*************************************
Върнах се. Отново седнах на поляната, загледах се в мрачното небе и просто чаках. Нещо. Или някого. Точно в този момент се нуждаех повече от всичко от някого.
Взех тръните, които бяха около мен. Сплетоха малко венче от тях, поставих го на главата си и легнах.
Просто затворих очи, оставяйки лекия ветрецът който духаше около мен да развява косата ми.
-Какво правиш тук?-попита не познат за мен мъжки глас. Моментално надигнах главата си, за да видя нещо много различно от това, което описа Дерек.
-Ти ли си Хари?-попитах плахо русото момче, което стоеше срещу мен. В отговор. Той просто извъртя сините си очи.
-Хора. Спрете да ме бъркате с него! Омръзна ми.-изхленчи той-Не съм Хари. Аз съм Найл.-усмихна се топло, карайки слънцето да изгрее.
-Аз съм Ивейн.-казах тихо, поглеждайки го в очите.
-Е, защо си тук?-попита Найл, махна с ръка над главата ми и тръните се превърнаха в хубави, здрави цветя.
-Как го направи?-попитах с учудване, а той просто се усмихна.
-Аз съм Ангел, мога да поправям злините на Харолд-засмя се-Та сега ще ми отговориш ли на въпроса?
-Ами...избягах.-отговорих простичко.-Скарах се с едно момче и просто избягах.
-О нека позная, Дерек пак е оплескал нещата?-попита с повдигната вежда. По объркания ми поглед, той разбра, че не го разбирам.-Аз съм Ангел, гледам какво се случва в пансиона от време на време.
-Ще ми разкажеш ли за Хари?-попитах тихо, а той извъртя отново сините си очи-Щом толкова искаш да знаеш. Но! Трябва да разбереш още много неща.
-Слушам те.-казах и заедно с Найл легнахме на тревата.
-Трябва да знаеш, че има поле, гора, езеро, което всички наричат море, и пустинния, нали?-попита, а аз кимнах.
-Преди много години, още когато била създадена Пана, аз Хари и Луи-пазителя на езерото, заедно с Лиъм и Зейн-който обитават другата гора и поле се разви конфликт. Разрушиха нашия дом и построиха замъка. Хари се вбеси след наученото и се консултира с баща си, който от своя страна събра нас петимата и ни каза какво да направим. Речено сторено. Каза ни, да направим бариера, чието преминаване ще е смъртоносно. Трябваха ни само сълзи от радост от ангел-от мен, сълзи от ярост-от Хари, вода от езерото, в което всеки ден се къпехме, малко кръв от всеки един от нас и трябваше да размесем течността около замъка. Така и направихме, но бащата на Дерек искаше на всяка цена да убие Хари, защото мислеше, че баща му се е преродил в него, което малко разби бариерата. Хари го разкъса на парченца, докато беше вълк. Това очерни сърцето му, а той се зарадва. Решихме да направим бариерата отново, но ни трябваха други съставки, които нямаше как да набавим. Бариерата отслабна, а хората започваха да идват тук и да нарушават спокойствието ни.
С всяко късане на някое цвете, косъм от главата ми падаше, отслабвах. С всяко нещо, което вредеше на полето не можех да летя. Всеки страдаше по свой начин. Например Луи-всеки път, щом някой навлизаше в езерото и взимаше пясък от дъното-по една или друга причина, изобщо всеки, който изнасяше нещо от езерото правеше дишането на Луи забавено и сърцето му биеше по-бавно.
Хари може би, бе най-нещастен. По онова време, лова бе най-развитото действие в горите. Всеки път, щом умиралше животно Хари плачеше. С кървави сълзи. Губеше контрол и убиваше ловците. При Зейн се случваше почти същото, само дето неговите сълзи предизвикваха наводнения. Лиъм е почти като мен. Опадаща коса и забързан сърдечен ритъм.
Започна война. Писна ни. Хари стана вълк, аз се показвам все по-рядко, Луи отрови водата, Зейн предизвика дъждове, а Лиъм направи ураган. И хората спряха да идват тук. Е докато Дерек не ни откри. Тогава той се закле, че ще ни отмъсти. За това, че убихме баща му.
-Лол.-казах тихо, след дългата и изстощителна реч на Найл.
-Да..-въздъхна.-Е, Ивейн, мисля че трябва да тръгваш.
-Но защо?-попитах объркано, а Найл само се засмя.
-Той идва.-каза тихо.-Ще се видим пак, обещавам.
След което плесна с ръце и ср озовах в стаята си.
