"Влез"

Част 1 : Ново начало !

От името на Кайли :

 Със близначката ми Ким живеем близо до една ферма в селце чието име няма смисъл да споменавам , защото никой не го знае . Всяка сутрин ставахме рано и ходихме да помагаме във фермата . Родителите ни се занимаваха по-скоро с търговия на животните . Преди месец с Ким навършихме 17 години , но въпреки това родителите ни чакат да станем пълнолетни за да може да отидем където и да е било , далеч от тази дупка . Оставаше още само година до това , което искахме , но Ким и аз не издържахме на този селски живот .  Разбрахме се , когато стане лято и времето се стопли да избягаме възможно най-далече , а през това време събирахме пари за какво ли не . 

 Беше 12.06.15 , Ким ме събуди бутайки ме от леглото с голям ентусиазъм и сигурност за това , което искаме да направим . 

-Хайде ставай , днес е денят , най-после ще избягаме от тук ! - каза тя а аз я погледнах през сънливите очи , гушнала възглавницата на земята .

-О , да , бях забравила .. - казах , почесвайки се по главата глуповато . Ким ме остави и отиде в банята да се оправя . Времето навън беше тооолкова слънчево и приятно , имах чувството , че щастието , което хубавото време ми предоставяше щеше да грее лицето ми цял живот . Изведнъж усетих нотка вина , защото родителите ни ще са тъжни , ще се чудят къде сме ... дали заслужават всичко това за да ни е добре на нас . Не мислих повече по този въпрос въпреки , че трябваше . Съсредоточих се върху това какво да облека . Сложих възможно най-"градските" си дрехи , които бяха сладка бяла блузка с малка черна яка , което я правеше още по-хубава , кожен черен клин и обувки тип "кубинка" . Изправих косата си след което взех първите два кичура от двете страни , сплетох ги на френска плитка и ги срещнах отзад с красива черна на бели точки панделка , след което сложих лек и семпъл грим  . Тъй като с Ким се бяхме разбрали да вземем най-важното защото се опитваме да започнем нов живот аз взех само бельо , много малко дрехи и грим . Отидох да проверя сестра ми как се справя с тоалета си . 

-Лол ! Сигурна ли си че искаш да отидеш така ? - попитах аз . Ким беше облечена с една страшно къса диско поличка и много къс потник в същия тон . Беше се оляла с грима а високите токчета , на които се беше качила бяха просто ... не мога да намеря правилните думи ... Малка част от косата и беше хваната на висок кок а останалата беше пусната . Тя не беше взела много багаж , също като мен . 

-Да , защо .. проблем ли е ? - отвърна Ким поглеждайки ме дразнително  .

-Не , разбира се . -отвърнах веднага щом видях , че започва да се изнервя . Изчакахме родителите ни да излязат от вкъщи за да може да се измъкнем без те да разберат . Веднага щом стигнахме до автогарата седнах на пейката сложена там и отдъхнах от изминалия път до тук . За нещастие този отдих не продължи дълго , защото рейса за LA дойде и ние се качихме .  

- Сега се чувствам малко виновна за действията си . - казах аз и получих усмивка от Ким .

- Все някога щеше да се случи , наслади се на момента . - каза тя и се обърна да провери дали някой случайно не гледа към нея . Не , не беше някой . Бяха ВСИЧКИ . Разкрепостеното и облекло беше причината на всички да се взират в Ким , което я караше да се чувства леко лоша . До някъде думите и ме успокоиха , но не биваше да се хващам за това . 

След като слязохме от автобуса след дванадесет- часовия път , който изминахме се чувствах все едно някой ме е удрял в краката цяла нощ . До тук всичко вървеше по план , но имаше нещо , което ни отбягваше а именно това къде ще пренощуваме ... 

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Очаквайте втора част съвсем скоро . Извинявам се , ако има грешки при пълен и кратък член , но в това изобщо не ме бива . Съжалявам ако има и пунктуационни и граматични грешки . Благодаря , че прочетохте първа част !