Сбъднат кошмар

част първа

Денят беше облачен и мрачен, небето черно, а въздухът потискащ. Аз излезнах навън и тръгнах по заснежената улица. Бях облечена в дебело яке, ботуши, дънки и шал, увит около връта ми. Когато стигнах до ъгъла на улицата, го видях. Кой беше това? Какво правеше всеки ден, по едно и също време, на едно и също място? Защо не съм го виждала в училище или някъде другаде, освен на този ъгъл? Всички тези въпроси нахлуваха в главата ми и ме обстрелваха, като стотици стрели.
Така започва всеки един мой сън. Аз и прословутия ъгъл. Името ми е Натали, на 16 години съм, живея в Лондон-Англия, възможно най-мрачният град. Всяка вечер сънувам сънят, описан по-горе. Искам поне един път да стигна края на улицата, да видя лицето на непознатата фигура и... кой знае, може дори да чуя гласът му.
Тази сутрин станах и извърших поредните си монотонни действия. Поредната еднообразна сутрин. Приготвих се и отидох на училище. Днес беше някак специален ден, имах предчувствието, че ще стане нещо което, което щеше да преобърне живота ми.
До последния час не се случи нищо! Тогава имахме музика, госпожата разказваше нещо за Моцарт, всички бяха забили нос в телефоните си, а аз извадих да си чета книга. Когато очите ми, започнаха да се затварят, не можах да ги удържа и заспах.
Започна поредния ми сън: не, не и същата улица, затичах се по нея стигнах ъгъла, и да той беше там. Тръгнах към него, тъмно кестенявата му коса се показваше от сивата шапка, щръкнала смешно, но и някак сладко нагоре. Докато тичах към него, не можах да спра и неволно го блъснах. Той рязко се обърна към мен, погледна ме с дълбоки, сини очи, усмихна ми се и...
Училищния звънец бй. Отворих очи.