Ако Бяхме Различни

Съкрушени

-Как не се сетих по-рано, момче като него, разбира се, че ще има приятелка. А аз какво си мислех? Кое момиче не би искало гадже като него?-мислеше си Тара
Дори да го беше видяла за първи път преди пет минути, чувстваше толкова силна болка, че едва стоеше на краката си, очите й бяха пълни със сълзи, искаше й се да си тръгне, да се разкрещи и да побегне, но не можеше.
Тогава Тара видя едно момиче, което гледаше право в нея, изглеждаше й различна-загрижена, не като приятелите й от старото училище.
-Тук ще е различно, тук ще имам приятели винаги, не само когато те имат нужда!-думите й прозвучаха като молитва.
Момичето се доближи, усмихна се топло и попита също толкова загрижено, колкото и изглеждаше тя на пръв поглед.
-Какво ти е, смееш се, а въпреки това очите ти са така мрачни?-въпросът й звучеше наистина загрижено, не беше чисто любопитство.
Усмихваше се, не знаеше защо, но го правеше. Искаше да й каже и го направи, разказа й всичко за момчето с детския смях, с очите в които се губеше.
-Кой, онзи тъпак с голямото самочувствие ли? Познавам го!
-Не! Красивото момче, което знае точно колко е ценно! Това виждам аз!
-Аз съм Кейси, а "красивото момче" е Лукас, живее на 2 минути от мен-каза тя, едва сдържайки смеха си.
-Тара, твоята нова приятелка, а това, Кейси, е началото на едно прекрасно приятелство!-за момент Тара забрави за болката и разочарованието, но тогава се сети за онова изключително красиво момиче. Трябваше да намери сили да попита Кейси за нея.
-Кейси-каза тя-Кое, кое е момичето до Лукас?
-Тара, ще ти кажа, но искам да знаеш, че каквото и да става за напред, аз ЩЕ бъда там, няма вече да си сама, ако теб те боли и мен ще ме боли, ако ти си щастлива, ще бъда и аз!
-Моля те Кейси, каквато и да е истината кажи ми, аз просто трябва да знам!
-Ами тя е Кара, никога не е бил с едно момиче толкова дълго, той наистина я обича...