My Little Sicret

Welcome In Your New Home

Най- накрая е август. Най- накрая дойде време да се прибирам в Пенсилвания. Този скучен Лондон не е за мен... Въпреки че можех пеша да се прибера, предочетох с автобус, като нормален човек, какъвто не съм.
Нямах близки или роднини, а дори и да имах не исках и да слушам за тях. Не съм от хората, които се сближават със всички и се опитват да са мили.
Скучаех доста в автобуса, не знаех какво да правя. Усещах глад, но нямаше начин да изпия нечия кръв в автобуса, пред всички... Малко или много се опитвам да се прикривам...
Слизайки от автобуса, на спирката ме чакаше Даяна. Тя не бе вампир, но беше доста запозната с тях. Приятелки сме... От както ... Тя се помни. Все пак за 217 години съм сменила доста "приятелки". Тя щеше да ме разведе из града, в който щях вече да живея, да ме запознае с родителите си... Да ме заведе на училище... Мамка му. Не можеше ли да са ме превърнали във вампир на 18, когато училище няма?!... Но не, трябвало е да стана на 17 и тогава са се сетили че ми е време... Майка ми и баща ми също бяха вампири, но и двамата бяха убити от ловец на вампири. От тях научих че доста трябваше да внимавам на кого казвам тайната си...
След като слезнах Дая ме прегърна. Миришеше ми на бисквити. Обичам бисквити... Коремът ми закаркори.
- Усещам че си гладна- усмихна ми се тя.
- Така е. Наоколо има ли болници?- огледах се аз.
- Ъм? Няма да пиеш от банки. Нали знаеш че така ще се пристрастиш към човешка кръв? А уж ти си вампирът... В къщи имам един буркан с животинска кръв... Не питай как съм ти я събирала...да кажем че няма да мога да спя седмица- две...
- ти си страхотна приятелка.- засмях се аз и отново я гушнах.
Двете се прибрахме в къщата на Дая. През целия път тя ми задаваше въпроси за това как съм се превърнала, наистина ли съм на 217, дали мога да чета мисли... Горката, гледа много филми. Е, и аз на 16 си падах с по- голямо въображение...
Щом ми показа къде ми е стаята се качих и се преоблякох. Бързо слезнах долу и изпих целия буркан с животинска кръв. Дойде ми добре. Беше късно... 23:10, трябваше да лягам, понеже утре съм на "училище"... Дано там няма кръв...не мога да се сдържам дълго...