Минало и бъдеще

Промяната

Беше хубав слънчев неделен следобед. Точно така, всичко започна днес. Забравих да спомена, казвам се Киара Макблейн. На 16 години. Водех скучен, ученически живот, нямах много приятели, може би само един - Джейк Браун, познавахме се от малки. Всичко започна когато едно момче от класа ми ме покани на среща. Никога не бях ходила на среща досега, затова реших да приема. Джейк ме предупреди, ще ще е грешка и не му харесва този, с когото щях да изляза. Но какво пък, можеше да се случи нещо интересно. И така, срещата беше през този топъл неделен ден и в 18:00 ч щеше да ме вземе, за да се разходим.
На вратата на къщата ми се позвъня. Всъщност живеех с брат си, Саймън, мама и татко. Те бяха много щастливи, че щях да ида на "среща'', на брат ми обаче му беше все тая.
Та, да се върнем на частта където се звънеше. Отворих, беше Грейк, момчето със срещата.. Беше облякъл синя риза, но яката не беше добре пригладена.
- Здравей! - усмихнах се леко пресилено. Всъщност какво съм си мислела тогава.
-Е, ще тръгваме ли? Искам да те заведа на едно място, пълно е с луди хора! Под луди разбирай забавни разбира се. - поправи се веднага.
-Ами.. добре, ти решаваш къде ще ходим.. -отговорих схванато.

Така тръгнахме по малки криволичащи улички, не бях минавала по тях, защото ги смятаха за опасни, пък и не ми бяха напът. Но реших, че щом съм с момче ще е наред всичко.

След 10-15 минути вървене стигнахме до малко на вид изоставено кафене. Но след като влязохме се оказа, че има клиенти. Доста странни клиенти. Изглеждаха на не повече от 20 години, но изглеждаха .. Лоши.

Грейк ме хвана за ръката. Блъсна ме на един стол и ми запуши устата с ръка. След което се превърна в нещо.. нещо като звяр, но и като човек. Лицето му се промени, израстнаха му черни рога и тялото му стана като на лъв. Клиентите се разпаднаха на прах. В този момент си мислех, че тове е някакъв сън или може би шега.. Но никой не се смееше. "Нещото" посегна към мен, но в същия момент стрела счупи вутрината на хиляди пърченца стъкла и му прободе ръката. Не започна да кърви, а сякаш започна да се сипе пясък.
Грейк започна да се свива, докато не го оцелиха и в сърцето, тогава той се изпари като клиентите.

Аз се бях свила в ъгълчето зад една от масите. Бях стиснала очите си, не исках да виждам случващото се. Дишах дълбоко и зачестено, чувах сърцето как бие в ушите ми.. Беше най-ужасното нещо , което бях виждала до момента.

Някой ме докосна за рамото, изтръпнах, ами ако беше някой друг звяр? Не бих искала да виждам повече такива неща.

Нещо ме накара да отворя очи. Когато го направих не видях звяр или някое друго чудовище, а беше моят спасител ......