Много си красива ,докато спиш.

Хари.

00:21. Не мога да заспя .Пиша в дневника си за поредния скучен ден в училище и за проблемите ми с Айзък .Айзък е приятелят ми от няколко месеца ,но нищо не е както бе в началото .Вече не усещам същите чувства .Мисля ,че вече всичко е към края си. Чувам някакъв странен шум на улицата. Махам завесата за да погледна ,но единдтвеното нещо ,което виждам е съседа ми .Прозорците ни са един срещу друг . Единственото ,което знам за него е ,че се казва Хари и учи в моето училище ,но е с година по-голям от мен. Не сме си говорили.Знам името му от майка ми ,тъй като са приятелки с неговата ,а училището му ,защото винаги вървя след черното му порше по пътя за там. Той е красив. Има къдрава коса ,която се спуска свободно . Някак разрошена ,но на правилното място. Има и зелени очи,които имам чувството ,че ако се срещнат с моите ще ме пронижат. Има мусколесто тяло,което е покрито от татуси.
01:03. Спрях да гледам Хари отдавна ,но гледката не напуска съзнанието ми. Лежа в голямото си легло и си представям деня ,в който той ще ме заговори.