Is love real?

Chapter 6

Месец...Бе минал месец от катастрофата, а Хари така и не се събуждаше. Всички бяха съкрушени. А Луи? Той просто искаше да умре. Дори на няколко пъти посягаше на живота си. Обвиняваше себе си за сегашното положение на Хари. Мислеше, че е виновен, понеже не го е спрял..

Всеки ден Луи ходеше в болницата при неговия любим. Стоеше с часове и му разказваше за деня си. Понякога дори му пееше, но нищо. Хари така и не се събуждаше. Ако не беше лекото повдигане и спускане на гърдите му, човек би решил, че е мъртъв.
-Липсваш ми Хаз. ~ прошепна Луи, сядайки до леглото. - Защо ме остави? Бяхме толкова щастливи. Липсват ми целувките ти, липсва ми начина, по който обарваш задника ми.. ~ Лу спря за момент и се засмя, когато спомени нахлуха в главата му. - Липсват ми невероятните ти очи, липсват ми буйните ти къдрици.. ~ той отново спря и погледна косата на Хари, която сега бе толкова безжизнена, какъвто беше и той в момента. - Липсва ми лъчезарната ти усмивка...Нуждая се от теб.
Това се повтаряше всеки божи ден. Луи говореше и говореше, но нищо. Всеки път преди да си тръгне, Томо целуваше устните на къдрокоското, но оставаше разочарован. Те не бяха топли, меки и алено червени както преди...Сега бяха студени, безчувствени и някак бледи, почти без цвят.. Луи вече губеше надежда, че Хари ще се събуди..

***
-Минаха три месеца, Зейн! Той няма да се събуди... ~ изкрещя Луи в лицето на най-добрия си приятел.
-Ще се събуди, ще видиш!
-И какво ако се събуди?! Не чу ли доктора? Може да се събуди, но ще си е изгубил паметта! Дори няма да ме помни...
-Има шанс да си я върне! ~ окуражи го Зейн.
-Зейн, не мога да стоя и да го чакам всеки ден! И аз си имам живот. Ако се събуди и ме помни ок, ще сме заедно, но ако не ме помни...
-Какво?! Ще го зарежеш?! Ти го обичаш, мамка му! Не, ти не си най-добрия ми приятел! Когато се върне, да ми се обади, ок?!
Зейн бе бесен. През тези месеци доста се беше сближил с Найл и Лиам, а и преди това имаше хубави спомени с Хари. Луи не можеше да постъпва така! Той обичаше Хари и дори Хаз да не го помнеше, Зейн бе убеден, че отново ще се влюбят. Но Луи...Това преди малко не беше Луи! Трябва да е станало нещо, че да се държи по този начин. ''Чакай малко, Елинор! Тази кучка!'' - сети се Зейн. Да, тя последно време доста се навърташе около Томо. ''Но Лу...Не може да е толкова глупав, нали? Трябва да кажа на Найл и Лиам!'' - помисли си Зейн и тръгна към къщата на семейство Стайлс.
Зейн можеше да бъде грубиян, но вярваше в истинската любов, а тази между Хари и Луи определено бе истинска. Той нямаше да се откаже, докато не ги види отново заедно.