Гледната точка на Катрин
Бягах разплакана по улицата. Исках да избягам от всичко и всички. Когато вече бях на ръба на силите си се свлякох на земята. Чувствах се съсипана. Изведнъж усетих някой да ме хваща за раменете.
Погледнах нагоре и видях едно момче надвесено над мен.
-Моля те остави ме!-молех се плачейки.
-Успокой се! Нищо няма да ти направя.-каза загрижено той.
Непознатият ми подаде ръка, за да се изправя.
-Защо плачеш?-попита ме.
-Аз...аз...-разплаках се отново. Не исках дори да си спомням. Беше ужасно!
В този момент момчето ме прегърна. Какво? Прегърна ме?! Та той дори не ме познава!
-Колата ми е ето там.-посочи един голям сив джип на отсрещната улица. Той хвана внимателно ръката ми и ме заведе до колата си. Той се държеше изключително мило и в един момент се почувствах странно. Познавах го от точно 5 минути и дори не знаех името му, но му се доверих напълно без дори да се замисля. Не съм толкова доверчива. Но сега не знам какво ми става! С това момче св чувствах спокойна и защитена.
Гледната точка на Иън
Вървях към колата си когато видях на земята да плаче едно момиче. Тя изглеждаше много тъжна и уплашена. Не знам защо, но тръгнах към нея без да се замисля. Хванах я за раменете. Момичето извъртя глава и ме погледна. Боже, тя беше толкова красива!
-Моля те остави ме!-молеше ми се? Аз нямаше да я нараня!
-Успокой се! Нищо няма да ти направя.-казах и и подадох ръка, за да се изправи.
-Защо плачеш?-попитах я.
-Аз...аз...-горчиви сълзи се стекоха по лицето и. Изглежда, че беше преживяла нещо ужасно и не искаше да говори за това.
В този момент я прегърнах. Да! Прегърнах я. Не знам защо, но исках да я прегърна. Исках тя да се почувства защитена. Тя беше толкова красива и нежна. Кой глупак би наранил такова прекрасно момиче?!
-Колата ми е ето там.-посочих сивия джип на отсрещната улица. Хванах я нежно за ръката и я поведох към колата си. Когато я видях да плаче на земята сърцето ми се късаше. Не мога да опиша как ми действа това момиче! Не я познавах, но бях готов да направя и невъзможното за нея!
