私はあなたを愛しています！/ Обичам те!

Той...

Аз съм Нишиноя Йуи, на 16 съм и уча в училище Карасуно. Играя волейбол откакто се помня. Не съм добър ученик, не съм лош човек, само заради една причина - видял съм достатъчно лошо от живота за да бъда и аз такъв. Майка ми и баща ми починаха преди 7 години, от тях ми бяха останали къщата ни и всички спестявания, които имахме. Те бяха много и все още са, аз не харча много, все пак съм само аз и не се налага да изхранвам някой друг, а само себе си.
Днес е вторник, 15 април. Отново сам, и тъжен, но съм свикнал. Хората са студени, не им пука за никого освен за себе си. Та, както и да е, няма значение.

-Охайо, Танака! - поздравих най - добрия си приятел.
- Охайо, Нишиноя, кво стаа? - направи се на гъзар.
-Ъм, нищо, как си? - запитах.
-Добре съм, добре съм, ти как си?
-Както винаги, добре-усмихнах му се-Ъм, слушай, ще отида до тоалетната и се връщам. Ако закъснея кажи на господин Тагаяши, че ми е лошо и съм до сестрата.
-Добре, Нишиноя!

Наистина ми беше малко замаяно, но не толкова, че да не мога да ходя.

Излизах от тоалетната и се блъснах в някой...
-Извинявай! - погледнах и видях... - А-Асаши - сан.. - видях него...
-Ох, Нишиноя, какво правиш тук? - попита ме.
-Ъм, ъх..аз, такова-запъвах - малко ми е лошо, та реших да отида до тоалетната. Т-ти какво правиш тук? - зацепих.
-Ами, имам един проблем... - изчерви се и млъкна.
-Ясно. Ъм, аз ще тръгвам-казах и побързах да се махна.
-Ух, ъм, добре-каза и влезе в тоалетната.

Тръгнах към лекарския кабинет.
-Извинете?! - отворих вратата и влезнах в помещението.
-Какво има?
-Може ли хапче за глава? - изтърсих.
-Заповядай - даде ми едно малко жълто хапче.-пий го с вода.
-Благодаря, довиждане!

Отново се бях запътил към тоалетните.

Отворих вратата и.. Видях Асаши-сан... Той стенеше и...
Видя ме. Веднага си прибра члена в панталона и се обърна към мен.
-НИШИНОЯ?!?!?!
-Ъх, гоме, Асаши-сан... - изчервих се от случката, която стана преди секунди.
-Ъм, не, аз извинявай! - засрами се и се обърна с гръб към мен.

Отидох до чешмата и си изпих хапчето. Погледна го. Стоеше с гръб и се беше свил на топка от срам.
-Чуй, Асаши-сан, нищо толкова не е станало-приближих се към него.
Погледна ме в очите с голям срам.
След няколко секунди аз се оказах между краката му.
Какво правех? Толкова ли исках да бъда с него? По инерция ли стана това, или тялото ми не слушаше мозъка, а сърцето ми?
-Нишиноя, какво правиш? - уплаши се той. - Не беше готов, затова реших да ти помогна-казвах докато лакомо лижех главичката на пениса му.
Започна да стене, възбуждайки и мен.
Изпразни се в устата ми.
-Го-гоме, Нишиноя!-каза, гледайки настрани.
Преглътнах звучно, като той ме изгледа учудено.
-Няма проблем, беше приятно - облизах се-но сега и аз имам твоя проблем, така че, би ли излезнал навън,ако си готов? - казах, гледайки реакцията му.
-Искаш ли помощ?
Учудих се.
-А-Асаши-сан?!?!
Наведе се, махайки панталона ми, взимайки надървения ми пенис в ръцете си.
Истенах мощно.
Чувството беше невероятно, ближеше дължината, главичката и, по дяволите, беше много добър.
Изцепих се в ръката му.
Подскокнах.
-Съжалявам, Асаши-сан!-извиних се притеснено.
-Няма пробем, Нишиноя, сега сме квит-ближеше ръката си.
След като облиза всичката течност от ръцете си, ме погледна с онзи поглед..... Погледът, който ме разтапяше като шоколад.
Целунах го, а той ми отвърна.Преметнах си ръцете на врата му и се приближих към него. Той ме прегърна и ме взе на ръце (аз бях нисък и лек).
-Обичам те, Асаши-сан! От доста време...-гледах земята.
-И аз теб, Нишиноя!
Погледнах го невярващо.. - Май трябва да тръгваме?
-Да, хайде!

Добре, поредната боза.
Съжалявам за грешките! :( :Д