私はあなたを愛しています！/ Обичам те!

Останалата част от деня

Разделихме се пред вратата на тоалетната.
Вървях по коридора умирайки от щастие. Всичко стана толкова бързо и приятно и най-вече- беше с него.

- Г-н Тагаяши, извинете за закъснението! - извиних се сериозно.
- Сядай, Йуи, Танака ми обясни за закъснението ти.
Минах покрай чина на Танака:
- Благодаря ти!
- Няма проблем!-смигна ми той.

Времето минаваше бавно. Не го видях през междучасията.
''Дали наистина има чувства към мен? Дали го каза наистина или просто не искаше да ме обиди? '' - размишлявах върху някакви собствени теории, на които не намирах отговор.
- Хееей, Нишиноя, какво си се замислил така? - усетих силен шамар зад врата си и видях Танака.
- Няма нищо, просто ми беше скучно и си мислех за тренировката след училище.
- Да, трябва да тренираме по-усилено. Пролетният турнир наближава.
На мен никак не ми беше до турнира, но нямах избор, трябваше да дам тема.

Часовете приключиха, най-накрая и тръгнах към салона.
- Хей, Нишиноя, идвай да играем - каза Хината със възторг.
- Идвам, идвам, само да се преоблека.

Влезнах в стаята и видях Асаши-сан, който си говореше със Сугавара.
- Хей, Нишиноя! - зарадва се Суга
- З-здравейте!-свалих чантата от гърба си, след което и тениската.
Сугавара излезе от стаята и слезе надолу към салона. Останах по боксерки и посягайки да взема тениската си усетих приятен полъх, осъзнах, че Асаши-сан ме прегръща.
- Ка-какво правиш? - стъписах се и изкочих от прегръдката.
- Обичам те, Нишиноя!
- Тук не му е мястото...-намусих се насреща му.
Той ме хвана за ръката и ме обърна към себе си. Загледах се във прекрасните му тъмни очи и потънах в тях, неусетно спуснах ръката си към панталона му и пъхнах ръката си в боксерките му. Той ме прегърна и започна да стене тихо за да не ни чуят другите. Целунах го, а той ми отвръщаше все така задъхан и невероятно възбуден. Слезнах надолу по стомаха му целувайки го, с едната ръка държах члена му, а с другата-дясното му зърно. Той полудяваше от екстаз, което възбуди и мен до краен предел, щях да свърша всеки момент, затова взех едната му ръка и я пъхнах във своите боксерки.
Той започна да масажира топките ми, да си играе с пениса ми и това ме побъркваше още повече.
Паднах на колене и облизах пениса му, след това го лапнах и го задвижих бавно в устата си. Махнах ръката си от зърното му, вместо това пъхнах един пръст в аноса му, а той извика толкова силно, че си помислих, че са ни чули чак долу, но едва ли. Задвижих пръста си, след това вкарах още един и по същия начин задвижих бавно, след което забързах, а той свърши на лицето ми, защото вече бях спрял да ближа прекрасния му пенис. По дяволите, беше толкова голям, красив, вкусен.... Той се отпусна за момент, но се сети, че и аз имам нужда от помощ. Хвана ме на ръце и ме сложи на земята, като сложи чантата си под главата ми, беше толкова внимателен.
-Благодаря ти, за помоща, но сега е мой ред. - усмихна се мило.
Леко захапа лявото ми зърно си играеше с другото. Беше ми толкова приятно, че чак изпъшках в екстаз, той разбра, че ми хареса, затова слезе по-надолу като облиза палеца и средния си пръст и ги пъхна в аноса ми. Свърших при второто вкарване на пръстите му.
Бях задъхан уморен, но щастлив.
Изправих се и го целунах, той ме взе на ръце и ми отвръщаше по най-сладкия начин. След няколко минути натискане ме пусна на земята.
- Хайде, обичай се, че ще се разболееш - ухили се като педал.
- И без това трябва да слизаме. - намусих се
Той се изсмя тихичко и ме прегърна.
- Обичам те!
- Аз теб също! - отвърнах на прегръдката.

Тръгнахме надолу.
- Хайде, да започваме игра-чу се гласа на треньора.
Затичахме към игрището. Загледах се в Шойо и Кагеяма,които флиртуваха,както обикновено. Завидях им...

Часът беше 18:30. Всички се преоблякоха и тръгнаха по домовете си.
Изчезнах от салона и поех пътя към къщи. Чух нечии стъпки да се приближават към мен. Чувах ги по-силно и по-силно:
- Нишиноя! - запъхтен глас извика името ми в тъмното и преди да се обърна усетих ръце обвити около тялото ми, след което чух :
- Обичам те, Нишиноя, искам те само за себе си, да си само мой завинаги!
Обърнах се треперещ към Асаши-сан и го погледнах с насълзени очи:
- Винаги ще съм твой и винаги ще те обичам!

Окей, от доста време не бях писала, а тази глава я пиша няколко дена :Д. Надявам се поне малко да ви хареса и се извинявам, ако има правописни грешки.