Shut Up And Kiss Me || a.c.

Глава 1

Вървях по коридора в училище и чувах обичайните подигравки от сорта на "грозница", "тъпачка", "дебелана", и все такива грозни етикети.

Това беше напълно нормално. Още от втори клас започнаха с подигравките, но с годините свикнах . С годините те ставаха все по-остри и по-остри и от пети клас започна и тормозът.

Май че забравих да ви се представя - казвам се Ливи и съм на 16 години с кафеви очи и светло синя коса.

Нямам приятели, на които да споделям, с които да излизам. В училище идваха нови деца,но никой не искаше да се запознае с мен и от години съм сама.

Стига толкова за мен,нека да се върнем към реалноста . Влязох в кабинета по математика и седнах на обичайното си място - последният чин в единия ъгъл на стаята.

Не след дълго влезе и госпожата по математика и започна да преподава урока си. По средата на часа вратата се отвори и от там влезе едно момче със кафява коса и кафеви очи. Всички момичета бяха вперили поглед в него и като че ли му стана някак, не знам, неудобно?

-Съжалявам, че закъснях госпожо, нов съм и се изгубих.- каза той и госпожата му напрви знак да седне. Той се огледа и погледа му спря на мен. До мен беше единственото свободно място и той с бавни крачки вървеше до чина и седна.

Той се опита да ме заговори, но не му позволих.
-По добре не говори с мен. - прошепнах тихо,но достатъчно за да ме чуе.

Тъкмо щеше да каже нещо, но звънеца би и бързо излязох от стята.

След още два часа часовете ми приключиха и се прибрах удома. За жалост желанието ми, поне един ден да се прибера от онзи ад и майка ми да не е груба с мен както винаги , отново нямаше да се осъществи.

-Ще имаме гости след час, така че гледай да не се мяркаш наоколо, ясно ли е? - изсъска в лицето ми, а аз само кимнах.

Това не се случваше за пръв път. Според нея само я излагам и ми забрани да се мяркам наоколо,когато имаме гости.

Честно казано с нея не сме в много добри отношения, сякаш имаше някаква преграда между нас.

Качих се в стаята си, преоблякох се и извадих учебниците си от раницата и започнах с домашните.

Два часа по-късно вече бях готова,след което седнах до прозореца и се загледах в плажа. Тъй като къщата ни беше близо до него имах хубав изглед и реших да порисувам.

Отидох до бюрото си и взех скицника и молива и се върнах на мястото си. Започнах да правя леки черти с молива, поглеждайки от време на време през прозореца.

Времето си летеше, а скицата ми беше почти завършена. Пресегнах се към телефона си и той показваше 21:36. Уха, кога стана толкова късно?

Оставих скицника настрани и се загледах към плажа. Забелязах две деца - момченце и момиченце да се гонят по плажа, смеейки се. Тогава един спомен от преди десет години нахлу в съзнанието ми.

~Ретроспекция~

Тъкмо бях готова за лягане,когато някой започна да чука по прозореца. Първоначално се стреснах,но след това чух три последователни почуквания - това беше Арън, моят най-добър приятел.

Станах от леглото и отвотих прозореца, виждайки ухиления до уши Арън.

-Какво има, Арън, защо идваш толкова късно? - попитах притеснено, а той влезе и се хвърли на леглото ми.

-Успокой се, Ливи, дойдох да те питам дали искаш да отидем на плажа.- каза и се засмя.

-Сериозно ли? - попитах го и се засмях, а той само кимна.- С удоволствие ще дойда, а сега се обърни, за да се преоблека. -усмихнах му се. - И НЕ НАДНИЧАЙ !- извиках и двамата се засмяхме, а той се обърна.

Отидох до гардероба си и извадих една бяла рокличка на цветенца и бързо я облякох. След това с бавни крачки се качих на леглото и го прегърнах силно, карайки го да подскочи.

-Боже,Ливи, знаеш ли как ме стресна? - попита и двамата избухнахме в смях.- Е, щом си готова може да тръгваме. - каза той и като джентълмен хвана ръката ми и ме поведе към прозореца, след което внимателно ме прехвърли от другата страна и усетих пясъка под краката ми.

-НЕ МОЖЕШ ДА МЕ ХВАНЕШ! - извиках и започнах да бягам, сме което и той ме подгони.

И така обиколихме половината плаж и той успя да ме хване. Седнахме върху пясъка и двамата се засмяхме.

-Арън?- казах и той погледна към мен. - Ти винаги ще си моят най-добър приятел.- след тези мои думи го гушнах и целунах по бузата.

-И ти винаги ще си моята най-добра приятелка, Ливи.- каза и ме прегърна още по-силна.

~Край на ретроспекцията~

Не усетих кога сълзите са започнали да се стичат по лицето ми. Липсваше ми.

Здравейте отново

Та, това е новата ми история и е с Арън Карпентър (*-*) .
Надявам се,че ще Ви хареса и ще се радвам ако изразите мнението си, това означава много за мен.

ОБИЧАМ ВИ!!!! :* :* :*