Shut Up And Kiss Me || a.c.

Глава 2

Отидох до гардероба и извадих едни кецове, след което ги обух. Отидох до прозореца и го отворих, минавайки от другата страна и започнах да вървя по пясъка.

Запътих се към моето място - една скала в края на плажа. Вървях около десет минути и щом стигнах седнах на нея и спомените отново нахлуха в съзнанието ми.

~Ретроспекция~

-Мамиииииии, може ли да отида в Арън? - помолих и се.
-Разбира се, скъпа.- каза и ме целуна по челото.

Станах от стола и се затичах към съседната къща, и звъннах на звънеца. Не след дълго вратата се отвори и от там се показа леля Беки - неговата майка.

- Лельо Беки, може ли да отида при Арън? - попитах я с усмивка на лице.

- Разбира се, сладур. - усмихна ми се тя и ме пусна вътре.

Затичах се горе по стълбите и стигнах до стаята му. Отворих леко вратата и щом влязох видях спящия ми най-добър приятел.

Влязох вътре и внимателно затворих врата, внимавайки да не го събудя.

С бавни крачки се приближих до леглото, след което се покатерих на леглото и легнах до него.

-Аааааарън, събуди се.- прошепнах в ухото му, а той се размърда.

-Буден съм, Ливи. - каза сънено и целуна нослето ми,карайки ме да се засмея. - Какво правиш тук, мъник? - попита, а аз се намръщих. Мразех да ме наричат "мъник".

-Не съм "мъник". Само с две години си по-голям.- казах и се нацупих.

-Не се сърди, знаеш,че си моето мъниче.- каза и ме прегърна.

След тези негови думи той надигна завивката и аз се шмугнах под тях и се сгуших в него.

~Край на ретроспекцията~

Спомняйки си за това, от очите ми закапаха сълзи. Липсваше ми страшно много. Той беше единствената ми подкрепа, единственият който се грижеше за мен и се интересуваше за мен. Но ето, че и той си тръгна.

Заплаках още по-силно, докато изведнъж чух стъпки. Обърнах се и го видях - новото момче от класа по математика. Какво правеше той тук?

-Ъм...може ли да ти правя компания? - попита нервно и се почеса зад врата.

-Ъм..... да.- казах тихо и той седна до мен.

Почувствах се някак странно, но не можех да го опиша. Почувствах го някак познат, сякаш го познавам от години, а досега не го бях срещала.

-Как се казваш? - наруши тишината и ме погледна.

-Ливи, ами ти? - попитах и го погледнах.

-Камерън, приятно ми е да се запознаем.- каза с усмивка и подаде ръката си. Поех я и му се усмихнах.

-Защо плачеш? - попита изведнъж, а аз сведох глава. -Искаш ли да ми разкажеш, може да се почувстваш по-добре? - попита след което ме прегърна, а аз само кимнах.

-Всичко започна преди пет години, когато...........

~Ретроспекция~

Навън беше мрачно, а аз имах чувството, че нещо лошо ще се случи.

Слязох долу и се запътих към кухнята. Забелязах някаква бележка до чинията ми с палачинки:" С баща ти сме в леля ти Дара, ще се приберем към 15:00"

Изядох закуската си и реших да отида при Арън. Щом излязох видя някакъв камион и много кашони. Какво ставаше там?

Забързах крачката си и отидох при него.

-Арън, какво става, какви са тези кашони? - попитах притеснено,сърцето ми забърза ритама си, а той сведе поглед. -А-арън? М-моля т-те, к-кажи м-ми, ч-че н-не е т-това к-което с-си м-мисля? - проплаках и хванах ръцете му

-Л-ливи.....н-ние се местим.- каза и заплака. Не, не, не, не може да е истина, просто не може.

-Не може да е истина, не може.- заплаках още по-силно и той ме придърпа в прегръдките си. Не искам да си тръгва, не искам да ме оставя, той ми е всичко.

- И аз не искам да си тръгвам,Ливи, но обстоятелствата ме принуждават. Искам да съм тук при теб, не искам да те оставям. - притисна ме по-близо към себе си и заплака.

-Деца, не искам да си разделям, но Арън, трябва да тръгваме .-каза леля Беки и се отделихме един от друг.

Тръгнах след него и го прегърнах, може би за последно. Той отвърна на прегръдката ми и ме целуна по нослето.

-Това не е сбогом, мъник.- каза и отново ми целуна нослето.

-Обичам те,Арън, обещай ми,че няма да ме забравиш.

-Никога няма да те забравя,мъниче. Обичам те.- целуна ме по челото и влезе в колата, докато от очите ми се стичаше водопад от сълзи.

~Край на ретроспекцията~

-........и от тогава не съм чувала за най-добрия си приятел, загубих единствения човек,на когато му пукаше за мен,Кам.- заплаках в прегръдките му.

-Камерън, ето къде.......

Хай гайс❤❤❤❤

Това е новата глава и се надявам да ви хареса. :*
Ще се радвам ако изкажете мнението си в коментарите.

ОБИЧАМ ВИ!!!!!!!