Once Upon A Time.. nowadays

2.Добре дошли в Сторибрук!

Гл.т.Флора Смит:
Всички тръгнахме един след друг и пресякохме границата на града.Но щом се опитахме да се върнем обратно - не се получи!!Бяхме в шок.Сякаш някаква невидима сила ни възспираше.Видяхме дълга улица на метри пред нас.Цялата беше обсипана с магазини,къщи и други сгради,но привидно беше пуста.Не се виждаха хора и всичко изглеждаше затворено.Аз забелязах прашна табелка на която се прочиташе нещо като "Магазинът на...(прах, прах)...антиквар".Аз повиках Трейнс и помолих другите да изчакат отвън,за да проверим.
Щом влязохме вътре не можех да спра да се въртя и да оглеждам.Малкото помещение беше пълно с купища вещи - от кукли до стъкленици,от книги до колиета.Трейнс започна да разглежда и да отваря разни шишенца,докато аз се стараех да не пипам нищо.Без да искам се опрях на касата и звънецът звънна.Аз подсочих при неочакваният звук,но още повече щом чух:
- Влезте! - идваше от задното помещение,към което не водеше врата,а завеса.С Трейнс преминахме през пердето,а пред нас се откри друга стая,която беше по-малка и по-уютна от самия магазин.В единия край имаше легло на което спеше красива жена.Тогава чух шум от другия ъгъл и се обърнах.Пред мен стоеше строен възрастен мъж, с вратовръзка и бастун, придаващи му по-строг вид.
- С какво мога да ви помогна? - попита той със спокоен тон.
- Как може да излезем от града...ъм..?!
- М-р Голд.
- Ъъ.. да.М-р Голд, как можем да излезем от града?
- Ще ви трябва малко помощ..Но преди това, вече знаете кой съм,но аз за съжаление съм нямал честта да се запозная с вас!Бих искал да знам името Ви?
- Ъъ..Флора,Флора Смит.
- Какво прекрасно име.А приятелката Ви?
- Това е ..хм..Джесика! - Трейнс се разочарова,защото искаше да каже истинското си име.Но веднага след това осъзна,че я предпазих и вече има прикритие, за всеки случай.
- Трябва да говорите с кметицата.Тя ще ви помогне.
- Къде можем да намерим кметството?
- Нагоре по тази улица,втората пресечка в дясно.
- Благодаря Ви, м-р Голд. - усмихна му се Трейнс и излязохме.
Заедно с нея,Джулия,Джеймс,Илейн и Лилит тръгнахме по инструкциите на мъжа.За по-малко от 5мин. бяхме там.Влязохме вътре,но нямаше никой.От нищото,сякаш,се чу глас:
- Мамо, тук съм!...
През вратата влезе момче.Беше горе-долу на нашите години - или поне изглеждаше така.Беше прилично облечен, за разлика от нас - мокри и замръзнали мишки.
- О,съжалявам.Мислех,че майка ми е тук..Кои сте вие?Не съм ви виждал преди!? - много е любезен към нови хора..Няма що! - Междудругото, името ми е Хенри! - а, я виж ти, май любезността му се показа..