Glowing In The Dark

3.Little do you know?

Алекс;
Събудих се с голяма мъка. Часът бе 7:55 и имах 5 минути докато започна да се приготвям. Училището беше на 30 мин. с кола затова трябваше да тръгна в 8:30 ч.
Снощи бе забавно с Лора. Така оказа се,че и тя е в моята ситуация. Само, че нейното гадже със сигурност ще се появи.

Пристигнах в училище точно на време. Видях Лора и се запътих към нея.

-Хей.-Казах й и видях как момичето, което се казваше Хюрин дойде до нас.

-Здравейте. Аз съм Хюрин.-Каза тя.

-Аз съм Алекс, а това е Лора.-Отговорих приятелски аз.

-Та кой за колко време е тук?-Започна Лора

-Аз другата година завършвам.-Каза Хю и се усмихна.

-На мен ми остават още три години.-Казах аз и направих кучешката муцунка.

Двете се засмяха и ме поглендаха всякаш имам клоунски нос.

-Е каквото е... Как сте с момчетата?-Попита Хю.

-Ами....-Започна Лора.

- Иделано..Липсват ни близките ни но... Ще се оправим някак.

Тео;
Стоях на леглото потънал в мисли. Как можа да не ми каже?! Как можа да не ми каже, че отива в Атланта?!
Погледнах през прозореца. Гледката и спомените ме убиваха. Звънях й, но никой не вдигаше. Знаех, че когато Алек ми каза, че се мести в Атланта, Лора се местеше с него. Нещо ми стана, изръмжах и хвърлих възглавницата си по стъклото.
Седнах отново на леглото. Потънал отново в дълбоки мисли преди да бъда прекъснат от най-добрата ми приятелка, Марго.

-Ало, Тео?!- Усмихна се и седна до мен.

-Какво искаш?-изръмжах и й се усмихнах.

-Какво ще кажеш, ако ти кажа, че нашите и вашите отиват на прескоференция в Атланта.-Каза тя

-Знам.-Казах и я погледнах.

- Ооо. Хей значи ще се видите..

- Какъв е шанса да попадна точно на нея? - попитах я

- Ако вярваш в нещо то ще се случи приятел. Пък и ще бхде забавно нали?

- Дано..........

Хюрин;
Щом се прибрах се качих в звукозаписното студио. Реших да наричам Алекс, Сою, защото беше невинна и сладка. Исках да я заведа в студиото. Видях татко и Бора и скръстих ръце и се намусих.

-Я кой се прибрал по-рано.-Каза Бора и погледна Сою.

-А тя коя е?-Попита баща ми с усмивка.

-Александра.-Каза Алекс тихо.

-Аз съм Бора.-Каза идиотката и отметна злобно коса.

-На никой не му пука коя си!-Казах аз и я измитирах като Алекс падна на пода превиваща се от смях.

-Мога ли да използвам студиото?-Попитах вдигайки приятелката си.

-Разбира се да беше казала!-Отвърна баща и стана от стола.
-Благодаря!-Усмихнах се и избутах Алекс в студиото.

-Ама аз не мога да пея!-Извика тя.

-О просто изпей нещо!-Казах и започнах да я записвам като тя започна да пее.

Лора;
Разхождах се по улиците. Разглеждах магазините и снимах всичко, което намирах красиво.Изведнъж се блъснах в някой.
-Извинявай...-Казах и бързо за да видя в кой съм се блъснала.
-Не аз се....Лора?!-Познах този глас. Бе гласът на Тео.

Погледнах го и се обърнах.

-Лора, чакай!-Опита се да ме настигне.

Блокирах го с ума си и продължих обратно към хотела. Минах през кой знае колко мисли преди да стигна до хотела и за това пътят ми се стори дълъг.
"Какво прави той тук?!" питах се дори и когато пристигнах в стаята.

Авторска бележка;
Извинявам се, че е къса глава, но имах работа, а й някой искаха да я пусна много бързо. Извинявам се, ако има грешки.