Cinderella

6 глава.

- Да приключваме.- казах към Аштън и стигнахме до колата му. Отвори ми вратата , а аз само изсумтях едно тихо „благодаря ".

- Стига де. Отпусни се , не съм чак толкова лош. - каза той. Ама той сериозно ли?! Почти ме изнасили , а сега ми казва , че не бил лош?

- Първо се опита да ме изнасилиш, а сега ми казваш , че не си лош?! - попитах иронично.

- Ела, казах ти , че съжалявам за това и сега искам да ти се реванширам. - речи ми той , а аз се засмях без хумор.

- Да речем, че счупиш някое стъкло? Извиняваш се , но то оправя ли се? - попитах.

- Не. - отговори просто.

- Именно. С извинение нищо не се постига. Тръгваме ли или ще стоим тук, защото ако останем и още секунда тук, казвам ти , че аз си тръгвам.

- Не, не , тръгваме! - качи се бързо в колата и  потегли нанякъде. Не си говорихме по пътя и това ми харесваше.

 Не искам да съм с него.

Защо изобщо се съгласих? Сега щях да съм вкъщи и нямаше да се притеснявам , ако мащехата ми разбере , че съм излизала. А сега трябва да измисля оправдание пред Милдред.

Стигнахме пред някакъв клуб. Ама разбира се , че ще е клуб...как ли не се досетих?

- Какво правим тук? - попитах объркано.

- Слизай и млъквай. - каза грубо. Какво??? - Хайде, какво чакаш? - отвори вратата и буквално ме издърпа от колата, започнах да се дърпам, но той беше по-упорит. Задърпа ме към задния вход и минахме пред куп събрани потни тела , които се натискаха отвращаващо на силната музика. Тези хора нямат ли самоуважение?

Аштън продължи да ме мъкне и стигна пред нещо като склад, след като отвори врата влязохме вътре и имаше някаква стая с дивани, билярд и разни неща.

В стаята имаше още двама мъже и някакво момиче на моята възраст , което беше със завързани ръце и с лепенка на устата и плачеше. Аштън ме бутна към мъжете и те ме хванаха. Започнах да се дърпам и  да правя опити да се измъкна. Единия от тях ме удари и аз се кротнах.

- Брей, брей , брей...- изтананика отвращаващо единия от тях и откопча колана си и ме събори на колене пред него. Започнах да плача и да се дърпам.

- Къде са ми парите ? И пуснете приятелката ми!  - разпознах този глас. Беше на Аштън. Пари? Какви пари? За какво става дума? Каква приятелка? За какво става дума?!? 

- Ще си ги получиш. - Чух глас който ми беше до болка познат. Отвори се една врата и от там излезе , не кой а...........

Хейй, ъм да, това е новата глава. Получи се странна, надявам се да ви хареса. Ще се радвам на мнения долу в коментарите.

Обичам ви и съжалявам отново за огромното закъснение на главата..♥