Заедно и след Смъртта / Together after death

1.

-Добро утро,ангелче.-каза той галейки бузата ми.

-Добро утро,Дейв. Мама ли те пусна ?- попитах го с усмивка,рядко се усмихвах,но когато той е с мен...усмивката не слиза от лицето ми,а и той ми каза,че имам хубава усмивка.

-Да,каза ми,че спиш и да бъда тих. Хей днес ще ходим на разходка, без възражения моля.- аз го погледнах с объркан поглед,нима той бе забравил,че съм болна ?- Не ме гледай така,хайде приготвяй се !

-Добре,добре,но не повече от половин час.- той ме хвана за ръката, усмихна се кимайки и ме целуна нежно по челото,сяках съм малко бебче.

Останах сама в стаята,защото той си тръгна за да се приготви за разходката.

Болеше ме,много бе болеше не от факта,че умирам,а от факта,че ще оставя Дейв сам,а той не го заслужава,заслужава по-добра и по-красива от мен...много ме боли сякаш нещо отвътре ме разяждаше,и то буквално бе така. Реших преди да умра да сторя поне едно добро нещо на някой,който обичам и не говоря за майка ми и баща ми,а за Дейв...той го заслужава най-много от всички хора на света. А и е едва на 18,в него има още живот. Той бе твърде млад за да си пропилее живота в скърбене за мен. Исках само той да бъде щастлив...да моето момче да бъде щастливо с друго момиче. Звучи нереално да...момиче да даде своето момче на друга.

Очите ми се насълзиха,и не бе нужно да се опитам да ги спра,просто исках да изплача всичко,защото болката бе толкова голяма...не бе само физическа,но и психическа. Щях да полудея,но си спомних,че Дейв ще ме чака,за това изтрих сълзите си и се приготвих.