Заедно и след Смъртта / Together after death

2.

Той ме чакаше пред къщата ми с букет червени лалета,отвори ми предната врата на колата си и като истински джентълмен ми направи жест да вляза,като ми подаде ръката си и ми каза "Заповядай моя единсвена кралице." . Очите ми се насълзиха. Исках само...само той да бъде щаслив,макар и не с мен.
Една гореща сълза се стече по бузата ми и аз бързо я изтрих,защото Дейв мразеше да плача.

-Нат имам добра новина за теб...наскоро са намерили лечение,което ще спаси живота ти.-той ме гледаше и се радваше като малко дете на близалка,но на мен не ми беше така радостно.

-Дейвид...-когато го наричах с цялото му име,той знаеше,че ще кажа нещо лошо -...знаеш,че те обичам и винаги ще те обичам,но не разбираш ли,за мен няма спасение.

-Натали не говори така..обичам те безкрайно и винаги ще те обичам,няма да погледна друга...ти си единствена за мен и няма да се откажа толкова лесно от теб !- той сля устни с моите,сякаш беше последната ни целувка,но и аз винаги го целувах за последно,защото все някога ще дойде нашата целувка за сбогом.

Отделихме се един от друг и той запали колата. Тишина беше обладала колата,а аз само гледах през прозореца и случайно видях една двойка,момчето беше на колене с пръстен,а момичето плачеше,видях сълзите й..."значи това били сълзи от щастие" казах си докато леко хлипах,стана ми толкова тъжно,защото аз никога няма да бъда на нейното място,а Дейв да е пред мен на колене.

Сълзите започнаха да се стичат по лицето ми,плачех често без Дейвид да ме види,но той имаше дарба да познава кога плача. Хвана ме за брадичката и ме обърна с лице към него.

-Защо плачеш Нат,аз ли те натъжих ?- аз го гледах и се усмихнах на притеснения му поглед,повдигнах ръката му и я целунах,той се усмихна и изтри сълзите ми.