Коя съм Аз?

Ребека след операцията

Операцията приключи. Чувствам се добре. Цялата ми глава е в бинт. Има 5 дупки в него-две за очите, две за ноздрите и една за устата. Леко ми стяга, но ми казаха, че така и трябва. Продължават да ме наричат Аманда. Започвам да им вярвам, все пак съм била на нейната, на моята седалка и съм прегръщала Клои. Лекарите казаха, че скоро ще си върна паметта. Разбрах, че Бред ми е приятел и съм отивала да живея с него в апартамента . Имала съм съпруг, но е починал от рак. Странно е, че не чувствам тъга. Може би, защото не го помня. Клои ми е дъщеря. Родителите ми живеят в Германия. Майка ми живее в Германия. Баща ми е починал преди 8 години. И за него не тъгувам.
Докторът влиза в стаята.
-Как си?
-Добре. Не усещам болка.
-Щом е така, след обяд ще махнем бинта и ще можеш да се видиш.
-Чудесно.
-Ще се видим тогава.
-Да.
Днес проспах закуската и умирам от глад. Вече е 10 часа, а обядът е чак в 12. Бред ми носи ябълка.
-Благодаря ти! Не знаеш колко съм гладна.
-Няма защо. Как си? Боли ли те нещо?
-Добре съм. Бинтът е малко стегнат, но сестрите ми казаха, че трябва да е така.
-Чудесно.-целуна ме, където се предполага, че е челото ми.- Ъъ този бинт е ужасен на вкус! Дано поне храната им е вкусна- засмяхме се.
-Надявам се.
-Трябва да отида при Клои.
-Добре, кажи ѝ, че искам да я видя.
Клои е в детското отделение и не ми дават да ходя при нея или тя да идва... Можело да кажа нещо, което да я нарани, защото не съм помнела коя е. Само вчера дойде придружена от доктор. Каза, че искала да ме види, но докторите не ѝ позволявали. Накрая се разплакала и ѝ позволили да дойде, но ми казаха, че няма да се повтори скоро.
11 часа. Ябълката беше вкусна. Започнах да я ям към 10 и половина, но ми е трудно да движа устата си с този бинт.. Нямам търпение да видя лицето си. Спомням си как изглеждаше, но бегло. Нямаше какво да правя и се сетих, че не бях огледала стаята. Не беше голяма, но не беше малка. Леглото ми беше посредата на стаята опряно до стената зад мен. Тя беше светло синя, като цялата стая. Вратата беше бяла и стоеше вляво от леглото. Отдясно имаше широк прозорец, с гледка към Голдън Гейт. Голдън Гейт. Звучи ми познато. Не мога да се сетя от къде. Както и да е, на перваза на прозореца има цвете. Не съм сигурна какво е, но ми прилича на фикус. До леглото има шкафче. Върху него имаше чаша с вода, дистанционно за телевизора и снимка на някаква жена. Не знам защо беше там. Може би е останала от предния пациент. В стаята има още една врата. Предполагам, че е банята.
Бред влиза в стаята.
-Клои е добре. Не усеща болка, но не ѝ дават да става от леглото без придружител. Сестрата ми каза, че след месец ще е здрава.
-Радвам се да го чуя.
-Е, готова ли си?
-За какво?
-За обяд, едва ли ябълката те е нахранила.
-Вече 12 ли е? Да вървим.
Пациентите, които са в добро състояние обядват в стола, а на останалите носят храна в стаите. Столът е малък, има около 15 маси за четирима и 5 маси за двама. Вдясно от вратата има витрина с храна. Отиваме там. Вземам си поднос и си поръчвам салата, риба и портокалов пудинг. Сядаме на една от масите за двама.
Както предполагах, не е вкусно. Салатата не е прясна, рибата е сурова, а пудинга - развален.
Връщаме се в стаята и започваме да чакаме доктора. След няколко минути се появява. Казва ми да се обърна с гръб, за да среже бинта. Бред стои пред мен и се усмихва. Докторът развива главата ми. Бред се усмихва още по-широко.
-Е? Какво мислите?
-Изглежда точно както преди. Благодаря Ви!
-Ще ви оставя насаме.
Излиза от стаята. Вече сме сами.
-Искаш ли да се видиш?
-Естествено!
-В банята има огледало.
-Добре.
В банята сме. Гледам се в огледалото.
-Боже! Изглеждам страхотно!
-Позна ли се? Спомни ли си коя си?
-Естествено, че се познах, изглеждам точно като себе си!
Въобще не се познах! Преди не изглеждах така! Очите ми бяха по-малки, носът ми беше строен, а устните ми не бяха тънка линия. Мислех, че помня коя съм...

Това е продължението. В следващата част и Аманда ще види лицето си! Надявам се, че ви е харесало!