Видях голямата пирамида и ожаднях. Вероятно заради пясъка, който беше толкова сух. От жегата вече нямах сили да стоя права и да чакам баща ми да се наснима на пирамидата. Да... вярно, всичко тук беше уникално, но защо забога идваме четири дни подред и то само за да може баща ми да снима пирамидата в най- добрата и светлина, а и на всичкото отгоре сякаш половината свят се е струпал тук. Незаменимо! Най- скучно прекараната ваканция ще бъде тази. По изражението на майка ми си личеше, че и на нея не и беше токова интересно като първия път. Реших да си поговоря с мама. Докато стигнах до нея се сблъсках с поне шест човека. Когато се доближих, без дори да съм я заговорила, ми каза да гледам пирамидите без повече разговори на тема "Няма ли да си ходим?''. Макар да съм на петнадесет, на пук на нашите, аз седнах на пясъка с риск в панталонките ми да влезе пясък.
