Истината

268 21 2
                                    

*Екатерина се прибра. Баща й я поглегда и да й зададе въпрос . Тя продума.*
- Татко моляте не ме питай нищо . Днес е най- ужасния ми ден.
-Мила моля те не взизай в стаята си!!!
*Баща й го каза заплашително. *
- Защо ????Това е моята стая и ще
влизам в нея , когато си пойскам.
- Добре , но да знаеш че съм те предопредил.
*Екатерина влиза в стаята си , но стаята й не е каквато я е оставила.*
- Мартинеееееееее!!!!!!!!
- Какво има како?
* Едно малко същество подава глава зад вратата.*
- Имаш 3 секунди да ми обясниш какво е станало тук преди да те убия.
*Мартин побягва .Екатерина тръгва след него.*
- Ела тук.Ти малък глупак.
-Кат моля те.
- Какво ми се молиш .Днес видях човек който не съм виждала през живота си. И то само аз го видях никой друг. Имах невиждана сила и бързина . Днес видях кръв и просто исках да я исмуча , но и ми стана лошо. А тези неща досега не са се случва ли!!!!
- Кат имам една новина моля те седни.
- Какво става .
- Екатерина ти си усиновена.
- Каквооооооооо????????
*Екатерина си взе раницата и тръгна разплакана към своето любимо място.*
*След 10 минути тя е на спортните уреди.*
- Хей как си Екатерина.
* Някой го каза с страмен акцент.*
- Ааааа.Кой си ти? Защо от парка ме следиш? Какво искаш от мен?
- Но .....
- Виж аз си тръгвам.Довиждане.-каза тя с лек гняв и страх.
*Мъжът от зад дойде от пред с такава бързина каквато бях използвала по време на мач.*
- Аз съм твоя биологичен баща.
- Каквоооооо???????
- Да.
- Не е възможно.Но ето защо баща ми ми каза че съм осиновина защото е разбрал че си се върнал.
- Не той не знае че съм се върнал в град.
- Махай се не те искам в моя живот.
- Но защо преди ми казваше че имаш най- добрата майка и най - добрия баща.
- Какво ? Аз не съм те виждала през целия си живот .
- Не си ме виждала само от 17 години.
- Какво ? Ти си луд.
*Екатерина тръгва.*
- А неискаш ли да разбереш от къде имаш супер скорост и супер сила и защо ти се повдига от кръв.
- Какво? Ти знаеш какво ми е. Но чакай и ти имаш супер скорост.
- Да .Вярно е. И ти няма нищо....
- А добре че се притесних.
- Не ме остави да довърша.
- Какво? Има още .
- Ти си ВАМПИР.
- Какво? Това не е вярно . Вампири не съществуват.
-Напротив и ти си една от нас ти си ДРЕВНА.И си на 980 години.
- О не ти наистина си луд.Как съм на 980 години като съм на 17 . А и как не си спомням нищо от тези 980 години .
- Защото ти истрих памета преди 17 години .
- Ако е вярно което знам че не е защо си ми изтрил спомените.
- 1 за да живееш като човек и 2 защото искаха да те убият.
- Защо са иска ли да ме убият.
- Защото си заплаха за тях.
- Каква заплаха и за кой тях?
- За чичоти Клаус. Защото си най - силния вампир от всичките вямпири на света и искаше да те убие за да не попречиш на неговите планове.И ти разбра за тях от любопитство.Защото си много любопитна.
- Добре щом е вярно , но не е искам да ми върнеш спомените . Защото искам да си спомня всички спомени за тези 980 години.

"СПОМНИ СИ ."

*Бележса от автора.*
Съжалявам че толкова се забавих с тази глава.
Съжалявам че повтарях толкова много пъти " какво, защо и съжалявам "както направих току що.

Моляви да гласувате и да добавяте свойте коментари за главата . Казвайте без притеснение за грешките който съм допускала дори и след корекцията. Пожелавам ви приятно четене дано ви хареся до следващия път драги читате ли.

ДревнатаWhere stories live. Discover now