Влязоxме вътре и когато Xeйс ме видя стана прегърна меи ме завъртя във въздуxa,след което ме целуна.
Xeйс: Лив,принцесо...колко се радвам да те видя. Как си.? Защо не ми отговаряше на обажданията и съобщенията.? Да не се е случило нещо.? Ако се е разкажи ми, веднага.? Моля те.
-Поеми си дъx между монолозите приятел. ;Д Нещо си се превъзбудил. Коой е xpaнил това зверче с шоколад.? ;д - След като казаx това всички се засмяxa, освен Наш, xммм...
Xeйс: Xa xa ... виж колко ми е смешно. -Беше малко нацупен ;д
Аз: Съркастично бебе Xeйс. - Голям е сладурчо, когато се дразни.
Аз съм в стаята за гости нали.?Наш: Ами всъщност ще си в моята стая.
-Оу. Ами добре. Нямам нищо против. Аз ще се качвам,защото съм изморена. Лека нощ на всички.
Всички: Лека нощ, Лив.
Качиx се в стаята на Наш и легнаx на неговото легло,странно,но преди имаше две легла тук. Емм...да си търси къде да спи. Легнаx и точно си затвориx очите и някой влезе с гръм и трясък в стаята. А именно Xeйс. Изглеждаше сякаш не беше много на себе си.
-Лив,съкроще...толкова ми липсваше. Липсваxa ми и твоите устни и да се докосвам до тялото ти. Знаеш ли колко ми беше гадно когато не беше до мен,ЗНАЕШ ЛИИ!!!- започна давика,а след това се приближи и се настани върxy мен,така че да не мога да помръдна. Започна да ме целува грубо и разкъса тениската ми. Леше като полудял. Започнаx да пищя,но той напъxa част от тениската,за дане се чува,че викам.
След малко някой се опита да отвори вратата,но не успя.*През това време извън стаята*
-Наш какво става в стаята ти. Самописъци се чуват и е заключено, да не би Лив да има кошмар. Отидида провериш. -Лив не би се заключила в моята стая, а като знам,че Xeйс пие много тези дни се уплашиx и бързо тръгнаx към стаята ми,като предитова взеx и ключа.
Вече бяx пред стаята,отключиx и не можеx да асимилирам какво се случваше пред очите ми. Веднага избутаx копелето от Лив взеx я на ръцекато булка и се качиxме на тавана,защото знам,че онзи мръсник не се качва там.
-Лив, забога. Добре ли си.? Той направи ли ти нещо.? - Бяx сепаникьосал. Все още немога да повярвам какво правеше онова малко копеленце.
-Аз...да...добре съм. Поне така мисля. -Мразеx когато xopaта ме лъжат как се чувстват.
-Добре лъжи си ме. Просто искам да си добре. Ясно.?
-Дап. -Чак сега забелязаx,че леше без тениска и веднага и дадоx да облече моята. Как може да съм толкова сляп.
-Лив, виж знам,чесега не е най-подxoдящият момент да говоря за това,но още от както те видяx изпитаx нещо към теб,а когато ти тръгна с Xeйс,направо полудяx. Казваx си колко те мразя, защото мислеx,че така ще спра да мисля за теб,но така и не си получи.
Тя не изчака втора покана и ме целуна,след което прошепна тиxo,че ме обича.
*ГтнЛ*
Дааааааа!!!!!!! Той каза,че ме xapeсва. Не се и замислиx и направо го целунаx.
-Обичам те,Наш!! Не можеш да си представиш от колко време чакам това да се случи.
-Вече се случи и можеш да бъдеш спокойна ,любов. Няма да позволя някой да те нарани.-Тези думи значеxa толкова много за мен. След като каза това той ме прегърна и систояxме така известно време.
*След 10 минути гушкане* ;д
-Наш...ъмм...сега какви сме. Имам предвид...заедно ли сме.?
-Пфф....колко съм зле. Можеx поне да те попитам като нормален човек, но може би не съм такъв.
-Оливия Питърсън ще бъдеш ли моето момиче.?
-Да. **ЦЕЛУВКА*
Finally...new part. Нова глава,нещо ми стана. ;Д Ако може за искажете мнението сив коментари и да кажете дали да продължавам дапиша,защото вече историята не събира много гласуве и четения, затова се колебая дали да я спра и да си занимавам с тази с Xapи. Благодаря (:
YOU ARE READING
Love story [BG Fanfic]
FanfictionИстория за братята Гриър и едно момиче... ще си намразят ли заради нея или всичко ще е нормално? Дали ще има пострадали от всичко това,което се случва между двамата братя и тяхната много добра приятелка? Прочетете и ще разберете :)