Fall in love with boy next door ||JongKey||

Гривната

Събудих се, отидох в кухнята, направих си кафе, взех филийка и я намазах с мармалад. Една обикновена сутрин. Или не? Чух шум отвън, отидох до прозореца и видях камион и много хора. Разбрах, че се нанася някой. Така и не видях кой. Видях само как някакви кашони се разкарват насам-натам. Пак някой ще развали спокойствието на квартала. Закусих и отидох в стаята си. Отворих гардероба и взех една тъмна тениска и бели дънки. Отидох се, взех ключовете си и излязох навън. Сетих се, че съм си забравил телефона, но не ми се връщаше. Тръгнах към работата си. Хората, които разнасяха кашони все още бяха отвън, но не обърнах голямо внимание. Но..едно момче ми хвана погледа. Или по-точно косата му. Не виждах кашона заради скапания кашон! Вървях и го гледах, дори не бях забелязал, че съм стигнал улицата, чух кола приближаваща се към мен, обърнах се..            

-Край - и затворих очи. Някак си почувствах, че съм добре. Но чувствах, че има нещо върху мен. Не беше тежко като кола, но и не беше леко като коте. Отворих очи и останах безмълвен. Най-накрая видях лицето му. То беше прекрасно! Устните му бяха плътни, а очите му..Ах, тези очи. Бяха толкова прекрасно кафяви, че човек можеше да потъне в тях. Усещах, че тялото му е добре сложено. Известно време с него се гледахме, докато той не стана и не ми подаде ръка. Хванах я и се изправих.

- Добре ли си? Защо не гледаш къде вървиш? По дяволите, можеше да пострадаш! - нахока ме той, докато държеше ръката ми..

- Добре съм. Аз не съм от тези, които умират лесно. - засмяхме се и двамата - Ким Кибум, приятно ми е.

- Ким Джонгхьон, на мен също - представи ми се и ми се усмихна. Еха, имам чувството, че той е перфектен. Изглеждаше ми някак си познат. Огледах го и забелязах, че на ръката си има гривна като моята..

- Имаме еднакви гривни? - попитах учудено. Той само погледна към ръката си и бретона му закри очите..

- Да..ами..преди време имах приятел, с който си ги разменихме. Но той едва ли ме помни - засмях се като го погледнах и потупах по рамото..

- Не се тревожи, сигурен съм, че той не те е забравил - усмихнах му се и хванах брадичката му и го погледнах в очите - Дори да не те помни, ще си те спомни, знам го..

- А ти откъде имаш гривната? - попита ме той, а в очите му четях надежда, която не разбирах..

- Да ти кажа честно, не помня. Преди 10 години имах инцидент  и оттогава имам амнезия. И каквото съм правил през първите си 16 години, просто съм го забравил. Но някак си усещам, че ми е дадена от скъп за мен човек и не трябва да я свалям. - усмихнах се и докоснах гривната..

- Разбирам..а ти накъде?

- Отивах на...РАБОТА!! - изкрещях и побегнах. Обърнах се към него, помахах му и продължих  да тичам..

- Скоро Кий..Ще те накарам да си ме спомниш..

Тааа..Първа част, не знам колко ще са, ама...