Fall in love with boy next door ||JongKey||

Чай?

Някак си, нямам идея как, не закъснях за работа, но през целия ден мислех само за очите му. Очите, в които потънах. Не знам защо, но тези очи ми се струваха ужасно познати. Работното ми време свърши и тръгнах към вкъщи, прозявах се през цялото време. Бях меко казано изцеден. Не си струваше за низшата заплата, но може би тази работа ще е временна. Стигнах до апартамента си, едва отключих вратата от умора, влязох вътре, сядайки на дивана, като облегнах глава назад. Исках само да спя! Но...сетих се за него. Станах и погледнах през прозореца към отсрещната сграда. Видях го! Говореше по телефона и се усмихваше, смееше се. С кого толкова говореше та му беше толкова приятно? Нацупих се. Той ме видя и ми помаха усмихвайки ми се. Но тази към мен беше различна. Не знам защо, но имам чувството, че когато ме погледне и ми се усмихне погледа му е пълен с надежда. Глупаво, нали? Усмихнах му се и му помахах, а той продължи разговора си. Легнах на дивана, сложих ръка на слепоочието си и заспах като пън.

Отворих очи. видях, че се е съмнало. Сутрин е. Тъпото чукане по вратата ме събуди. Кой,по дяволите, идва толкова рано и се опитва да разбие скапаната ми врата?! Станах от дивана и разроших и без това разрошената си коса. Отворих вратата...Джонгхьон? Видях, че в ръката си дърци чайник.

- Събудих те, нали?  Извинявай - поклатих глава и го оставих да влезе. - Не познавам все още никой, а ми е скучно, та искаш ли да пием чай?                                                                                      Чай? Това от кой век беше? Но на него никак не можех, а и не исках да му отказвам.

- Защо не. Ще донеса чаши, ти се настанявай - посочих с ръка дивана и отидох в кухнята.

- Тук ли си спал? - провикна се той от отсрещната стая.

- Ми да - казах, оставяйки две чаши за чай върху стъклената маса.

- Но защо? Не миришеш на алкохол - засмя се той.

- Бях на работа и просто като се прибирам не знам къде лягам и някой път мога да дойда да спя и при теб дори - засмях се, влизайки чайника като започнах да сипвам в чашите от горещата течност.

- Нямам против - каза го толкова спокойно? Той каза, че няма против през нощта да му отида на гости и да спя при него?! Изпуснах чайника, изгорих се, а масата се напука. Той хвана пръстите, които бяха изгорели и ги пъхна в устата си. Извади ги и ги погледна.

- Къде е аптечката? - попита ме с толкова загрижен глас. А погледа му..имам чувството, че всеки път погледа му се променя.

- Ъмм...в горния шкаф в кухнята - Джонг хвана ръката ми и ме повече към кухнята. Вдигна ме и ме постави на кухненския плот. Отвори горния шкаф и извади аптечката, отвори я. Извади мехлем, марля и бинт. Намаза пръстите ми с мехлема, сложи марлята и уви пръстите ми с бинт. Хвана ръката ми и ме погледна в очите.

- Внимавай повече, моля те. Не мога винаги да съм наблизо. - изчервих се. Не разбирах защо, но сърцето ми биеше като лудо. За Бога, той е МОМЧЕ! Не трябваше сърцето ми да реагира така. Но не искаше и да спре. То туптеше учестено и не чуваше какво му казва разума. То имаше собствено мнение. Щях да направя нещо, което никога не съм мислил, че ще направя, но трябва да се уверя.

- Проверка...

Дано частта ви е харесала. Другата част е последна..