I hurt everyone

правилния избор

-Виж щом харесваш друго момче,не се колебай-ми отговори Симо.
-Добър съвет-казах аз и се усмихнах
След кафето се прибрах и писах на Николай(така се казва той):
-Нико,от доста време те харесвам и чак сега се престраших да ти го кажа
-И аз се чувствам така -отговори ми той
-Искаш ли утре да се видим пред нас?-попитах го аз
Той се съгласи
На следвашия ден
Когато отворих входната врата ,той ме чакаше отпред .Двамата се гледахме продължително,най- на края той се приближи и ме прегърна.Аз погледнах в прекрасните му зелвни очи и се усмихнах
-Искаш ли да се разходим?-попита ме той
-С удоволсвие
След половин час бяхме в градската градина .Седнахме на една пейка и започнахме да говорим .Не спрях да говоря(сигурно от притеснение) .Той ме спря .Погледнах в очите му и сякаш всичко и всички около нас изчезнаха.Той ме целуна.Целувката се задълбочи .Беше най-приятното нещо .Може би продължи 30 секунди ,но един глас я прекъсна с думите "Касиди?".Когато се обърнах ми се прищя да потъна в земята.Там беше Виктор с букет и една бонбониера.Мамка му ,забравих да му кажа ,че имам чувства към друг.
-Каси какво се случва?-попита ме той разочаровано
-Аз....аз забравих да ти кажа ,че имам приятел-отговорих плахо.
-Толкова направих за теб и така ли ми се отблагодаряваш?
-Вико ,аз нямам чувства към теб -промълвих тихо.
-Май Фокси беше прав-ти си к*рва!
-Не говори така на нея-обади се ядосано Нико.
-Ти не се меси-изкрещя се Виктор
Нико му скочи,но аз го спрях и го успокоих.Преди Виктор да тръгне каза:
-Ще ти се случи случка!
Вече бях наистина уплашена ,не знаех на какво е на какво е способен

Ако историята ви харесва очаквайте новите глави