- Марсел! - извика силно Хари. - Ела тук веднага!
Очилатото момче набързо влезе в стаята като след себе си затвори вратата.
- К-к-к какво е станало Х-Х-Хари?
- Имаме домашно, а ти си най-любимия ми брат.
Синеокото момче се усмихна плахо, приближи се до сивото бюро и взе огромната купчина с домашни. След минути то вече беше напуснало стаята като беше оставило Хари полузаспал на леглото.
----
- Адел ставай! - извика едно от момичетата.
Адел се надигна бавно от леглото, разтривайки слепоочията си. Днес беше денят, в който тя трябваше да почисти целия дом за сираци "Доброта."
За няколко минути тя облече своята дълга, дрипава рокля и захвана косата си на опашка. Вратата се отвори, а една от сестрите навлезе в стаята с огромна крачка. Тя се усмихна на Адел, а след това я придружи до стаята с препаратите както винаги. Адел взе няколко препарата заедно с един парцал,а след това се запъти към лявото крило на приемният дом.
Здравейте. Това ще е началото на новата ми история. Знам, че е доста кратко, но обещавам, че главите ще са по-дълги. Очаквам мненията ви и се надявам да ви е харесало! 💞
YOU ARE READING
Marcel&Harry
FanfictionДвама братя, досущ еднакви. Какво ще стане ако един ден просто ги... объркаш?