Бях затворена в един г-образен коридор, който водеше до всекидневната на някакъв психопат. Беше тъмно и нямаше нито обувки, нито дрехи, а мазилката падаше при полъха на вятъра. Не можех да изляза, сякаш бях в капан, вратата не се отваряше, въпреки че я бях отворила по някакъв начин,за да се озова на това неприветливо място, в което сякаш живееше смъртта. Той вървеше и се приближаваше към мен. Спря и започна да прави странни движения с ръцете и краката си, сякаш се опитваше да разбере дали е сам, или си има компания. Беше едър мъж с черна коса и бледа кожа. Имаше едно око. То беше изцяло от склера и тогава осъзнах,той беше сляп. Не знаех какво да правя. Бях наясно с това, че когато загубиш зрението си, слухът ти се изостря, но за пръв път нямах никаква представа как да се измъкна. В този момент той отвори леко вратата, и усетих чистия въздух, но преди да разбера тя вече беше затворена.Тръгна обратно по коридора към така наречената всекидневна, която изглеждаше доста зловещо.Наполовина смъкнати тъмночервени тапети, кръв по пода, черен диван в средата на стаята, стар телевизор и една малка кръгла масичка, върху която имаше старинен телефон.На дивана беше седнало младо русокосо момче,втренчило се в пода.
Чух как вратата се отваря и се шмугнах бързо преди онзи странен тип да се е върнал. Отново бях на вулканския конус. Пред мен беше вратата от която току-що бях излязла. На всеки шест часа на това място се появява нова врата, а старата изчезва.Тук има две такива места. Вратите се появяват до барбекюто и до палатките ни. Заедно с Анн, Ерик, Триша и Алек влизаме и се опитваме да разберем какво стои зад тези врати, и с какво трябва да се преборим този път. До палатките вратите се сменят всяка нощ, там се появяват тези чийто мистерии не сме могли да разрешим. Триша, както винаги, започна да разпитва какво се е случило. След като и разказах, решихме да се разходим всички заедно, за да си починем малко.
-Мислите ли че скоро ще приключи всичко?-попита Триша с надежда. Тя беше най-младата от нас, едва на 16 години. Горкото момиче очакваше с нетърпение денят, в който ще се приберем.
-Надявам се, защото ми писна от всички тези психари обикалящи наоколо. Пък и плюс това ми липсва Ема.-това беше приятелката на Ерик. Той беше на 23 години, млад и красив, но най-вече верен на своята Ема.
-Мисля че вместо да се чудим кога ще се върнем, трябва да си вършим работата! Имаме да се справим с още три врати! Така че съсредоточете се върху тях! Нали знаете какво пишеше в книгата -7 врати. От нас зависи колко бързо ще се махнем от това място-аз, Ирен, като най-стара, се заех със задачата да ги накарам да си свършат работата.
В този момент видях една жена да върви след нас. Тя носеше дълга тъмносива роба и вдигната качулка.
-Вижте...-каза Анн
Алек и довърши изречението сякаш са едно.
-...не сме сами тук!
Жената беше руса, с не много светла кожа.Тя смъкна качулката и се усмихна зловещо. Хукна след нас със всичка сила.Изведнъж Ребека се обърна към нея и започна да я разпитва, защо ни гони и какво иска от нас.
Жената вдигна глава и рече:
-Ще си отмъстя на този който ме затвори тук ...в тази дупка!
-Чакай...каква дупка?
-Онази, от която изкарахте приятелката си преди малко.
Новодошлата имаше странно дясно око,черна склера ,жълт ирис и черна зеница,никой не знаеше какво се беше случило с окото и'
-Ела с нас, ще се опитаме да те измъкнем от тук
-----------------------
На следващия ден трябваше да обясним на жената как ние сме се озовали тук, но за съжаление не знаехме, просто се бяхме събудили на това място, а точно пред нас имаше една маса на която някой бе оставил дебела книга. На първата страница пишеше следното:
"Драги посетители,
Вие сте избрани да участвате в нашият експеримент. Ще имате един месец да разрешите мистериите, които се появят пред вас. На всеки шест часа ще има нова врата, от вас зависи дали тя ще се появи втори път. Ще имате право да използвате по една врата на ден, поне по-голямата част от вас. Вратите са седем!Някои са опасни, други не чак толкова.В тази книга ще откриете отговори на някои от въпросите си. Бъдете внимателни и работете в екип!
Поздрави,Създателят"
