Корабът, летеше спокойно и се рееше между облаците. Беше изгрев и слънцето перфектно пасваше на небето. Както пътувахме изведнъж се видя една огромна бяла топка, която се носеше над Града.Това беше той Спътникът. Около него се виждаше светлината, която го обикаляше. Беше толкова чиста, вещаеше едно чувство на спокойствие и сила.Когато погледнах надясно видях Кулата.Тя се извисяваше високо над небето.Имаше някакви оръжия, коята бяха покрай самата кула, чудех се дали не бяха 50.М.М.
Духът приземи кораба при хангара.Аз слезнах и отидох при центъра на самата кула.Там бяха другите пазители, също и Мастър Саладин.Тъй като по-време на Великата война, Спътникът е бил почти унищожен, той си губи гласа и сега единствено Саладин може да говори с него.Самият Мастър беше застанал в центърът на един кръг от пазители и говореше там нещо.
Както всичко си беше наред, изведнъж духът долетя до мен и ми каза:- Джак, трябва да се върнем до космодрома има огромна армия от Звеното трябва да побързаме.-каза духът и се качихме на кораба и тръгнахме натам.
Когато наближихме Космодрома се видя милионната армия на Звеното.Както корабът летеше изведнъж нещо го удари и започнахме да падаме със бърза скорост към земята.Изведнъж се чу едно силно бум от ударът на падане и всичко причерня.
