Тази история се разказва за едно 16годишно мимиче на име Ким тя е пазитител на ключ но тя него знае всеоще също така е и безмъртна но негознае до един момент.
Това беше деректорката тя беше с черна коса и зелени очи.
-Е тили си Ким.-попита тя.
-Да-казах аз.
-Добредошла в египа.-каза тя.
-Трябва да говоря с теп Джак но на саме.-каза тя.
-Добре аз ще поразгледам-казах аз,и излязох разхождах се в коридора и видях голям прозорец и одидох до прозореца и погледнах гледката беше уникална
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
-Ким!-каза Джак.
-Да!-казах аз.
-Гледката е много карасива както теп.-каза той.
-Какво!?-казах аз.
-Ам.... нищо-каза той но аз го чух идеално.
-Искаш ли да одидем да хапнем.-попита Джак.
-Добре-казах аз и дръгнахме.
-Между другото къде отива ме?-попитах аз.
-Към асенсьора!-каза той.
-Неможели по стълбите?-попитах аз.
-Защо страхлита е?-попита той.
-Неее кой го е страх-казах аз и се качих ме, а след 1мин асеньора спря.
-Какво става и защо няма ток?-попитах аз.
-Защото тока спря?-одговори той.
-АВАРИНОТО ЗАХРАВАНЕ СЕ ВКЛУЧВЧ СЛЕД 10,9,8,7,6,5,4,3,2,1 АВАРИНОТО ЗАХРАВАНЕ СЕ ВКЛУЧИ. И потеглих ме,зградата вече имаше ток и злязах ме от асенсьора. -Нали каза,че нете е страх да се возиш в асенсьор!-каза той.
-Добре излъгах но мислех че ще ми се смееш.-каза Ким.
-Защо да ти се смея?-попита той.
-Защото ме е страх да се возя в асенсьор.-одговирих аз. След като се нахраних а Джак не аз реших да се разходя и видях,че една врата беше леко отворена и реших да вляза,а след като влязах и видях една стъглена котия и отново имаше отново зладна табела на която пишеше Ким но ключ нямаше обърнах се към вратата а после към котията и имаше ключ аз се очудих и отидох там махмах капака и щях да пипна ключа.
-Не!-извика някои,а аз се обърнах.
-Кой е там?-попитах аз,той беше облечен с черна роба и с голяма качулка и тръгна да я маха.
Кой седеше там и кой беше ще разберете в следваштата глава.
