Днес е петък 13,2008 година.Мелиса е на училище,днес ѝ е втори ден на училище и все още няма никакви приятели,но тя обръщала повече внимание на образованието,защото искала да успее в живота като родителите си.В часа по химия до нея седнало едно момче-висок,добреизглеждащ,с добро излъчване и пъстри сини очи,в които тя потъвала.Той се казвал Конър и беше на 15 години като нея.Попитал я:
*Конър*: -Здравей,разбрах,че ти си нова в нашия клас и изобщо в цялото училище.Бих искал да се запознаем,защото ми изглеждаш приятна!
*Мелиса*: -С удоволствие,аз съм Мелиса,приятно ми е!
По всичко изглеждаше,че и двамата са притеснени да говорят помежду си,но въпреки това се харесваха.
*Конър*: -Аз съм Конър,и на мен ми е много приятно!От къде идваш?
*Мелиса*: -Попринцип съм родена в Лондон,но родителите ми работят професии,в които им се налага да пътуват и засега живея тук,но не знам за колко дълго ще останем,дано да е за по-дълго.
*Конър* -И аз се надявам!
Цял ден Мелиса и Конър бяха заедно и не се разделяха един от друг,ако ги видиш за пръв път ще си помислиш,че се познават от години,те разбираха нови и интересни неща за другия и заедно с това имаха и доста сходни черти.Я края на часовете,когато беше време да се разделят,Конър попита Мелиса:
*Конър*: -Мели,би ли излязла тази вечер с мен в близката пицария?
*Мелиса*: -Разбира се,в колко часа?
*Конър*: -Към 18:00 часа,ако ти е удобно?
*Мелиса*: -Чудесно!
Така те се сбогуваха,но с усмивка на лице,защото знаеха,ще скоро ще се видят отново.Е,за Мелиса петък 13не се оказа един от най-лошите ѝ дни както говорят суеверията,а се оказа може би един от най-хубавите ѝ дни!
