*Stydia*

Вечерта

Вечерта седнахме да вечеряме в малка тясна стаичка.
Татко:Деца,знам че ще е трудно,но известно време ще трябва да живеем тук.
Айзък:Защо!?Какво е станало,можете да но кажете!
Татко:Дори и аз не знам станала е някаква банкова грешка.
Аз:Е колко време ще живеем тук?
Мама:Ами около 2 години,само докато си върнем парите и можем да се осигорим.
Тогава аз станах и побягнах към "стаята си"-беше малка стая,със сини стени,малък прозорец без завеса,две малки легла и един малък гардероб.Аз се разплаках,защото досега всичко в живота ми беше перфектно.Тогава Айзък дойде и ме ускопокои.
Той:Хей,трябва да се справим с това!
Аз:Но как?!
Той:Знам,че и двамата сме свикнали да живеем в голяма къща с големи стаи и басейн,но сега ще трябва да поживеем малко и тук.Приеми го като предизвикателство.Тогава аз го прегърна,а той ме целуна по челото.