*ГТЗ*
Чух как някой нахлува, но дори не си направих труда да видя кой е. След известно време някой нахлу в банята. Обърнах се към вратата и видях, че е Найл. Сърцето ми се разби леко отново и няколко сълзи се спуснаха от очите ми. Не ми пукаше колко жалък изглеждах в момента. И без това се чувствах отвратително. Очаквах да ми се изсмее, че съм такова бебе, но вместо това той просто ме гушна. Притисна носа си във врата ми и започна нежно да гали гърба ми. Знам че в момента трябва да го мразя, но невероятният му аромат на малина и мъжки парфюм замъглиха съзнанието ми. Той започна тихо да шепне:
- Не плачи любов. Знаеш ли колко мразя тези красиви очи да са тъжни?. Моля те спри да плачеш. Толкова ми липсваше Зи. Знам че съм голям идиот, че спах с нея, но просто когато ме остави и избяга толкова ме заболя. И реших да ти го върна. Но толкова много съжалявам за това. Аз..аз не обичам нея. Дори не я харесвам. Обичам теб. И знам че не чувстваш същото но няма проблем. Просто исках да знаеш. И когато на концерта случайно се целунахме. По дяволите толкова ми хареса. Знам че ще ме намразиш, но просто не мога повече да го крия. Защото по дяволите обичам те. Толкова шибано много. Обичам колко си мил. Обичам когато си срамежлив. Обичам когато се усмихваш защото това ме прави толкова щастлив. Обичам косата ти защото е толкова съвършена. Обичам как когато те гушкам обвиваш ръцете си около кръста ми. Обичам когато се смееш. Обичам теб Зейн. И всичко което си. И когато вчера дойде при мен и започна да ме гушкаш и целуваш по дяволите бях толкова щастлив, но ти просто ме остави. И това разби сърцето ми. Затова я извиках, но въпреки всичко тя не можа да се сравнява с теб. Никой не може.
Сигурно сънувам. Това не може да се случва наистина. Толкова беше сладък шепнейки толкова мили неща, гушкайки ме сладко. Толкова исках да го целуна, но той надали иска все пак е твърде рано. Разказах му как се чувствам и аз и го проведох към стаята си. Той все още беше червен заради многото ми комплименти и беше толкова нечестно колко сладко изглежда така. На тениската му пишеше "FREE HUGS" и аз определено щях да се възползвам. Отворих вратата на стаята си и седнах на леглото. Найл стоеше до вратата, чудейки се къде да седне и накрая реши да седне на стола. Нацупих се. Беше толкова далече. Исках да ме гушка, а не да седи там и да ме гледа тъпо. Но щом той не иска да ме гушка щях да си взема голямата плюшена мечка, която ми беше подарък от Лиам. Седнах на леглото си и започнах да я гушкам, а Найл смръщи вежди
- Това е от Лиам нали? - каза той намръщено.
О боже нима ревнуваше. Беше толкова сладък..
- Да... Обичам да гушкам някого, но когато няма кой това меченце винаги е насреща-казах аз усмихнато
- Има кой да гушкаш Зейн. И разкарай тази мечка преди да я хвърля през прозореца. Обещавам, че ще ти купя по-голяма и по-хубава мечка от тази.
- Нима? Има кой да гушкам. Така ли? Къде е Лиам тогава-казах аз отивайки се да го дразня. Изведнъж пламъче светна в очите на Найл. Той стана приближи се към мен хвърли мечката настрана и седна върху мен. Бях легнал на леглото си докато Найл оставяше зашеметяващи целувки по врата ми. Целуваше го нежно а после го захапваше силно. Това момче имаше уникални устни и език. Мамка му не мисли за това. Найл ме погледна в очите наведе се и устните му се намираха на няколко милиметра от моите.
- Искаш ли да ме целунеш Зейн?
- По дяволите Найл какво правиш?? - прошепнах, останал без дъх
- Това, което мечтая да направя от първия път, в който те видях-каза той разбивайки устните си с моите. Изведнъж силно ухапа долната ми устна след това я облиза нежно. Какво му ставаше. Къде отиде милото невинно момче, което се изчервява през 3 секунди. Къде отиде момчето което ме гушкаше нежно. Все едно това беше друг човек. Толкова дързък и секси. Определено ми харесваше този Найл. Изведнъж Найл като попарен скочи от мен и ме погледна със съжаление
- Зейн съжалявам. Не знам какво ми стана. Просто мразя факта, че си толкова близък с Лиам. Сега сигурно ме мразиш-каза той с вина в гласа си
Приближих се към него, поставяйки ръцете си на бузите му, които както обикновено бяха червени
- Сладък си когато ревнуваш. И определено знаеш как да ме подлудиш. Невинното срамежливо момче... БАМ и започваш да атакуваш врата ми. Ех, вярно, че съм неустоим ама все пак. И това е най-хубавата целувка, която някога съм имал. Благодаря, че си до мен мъниче мое
- 1. Не ревнувам. Просто си мой и на никой друг
2. Нямаш си и на представа от колко време искам да те целуна по врата. Не знам защо. Секси е... мноогоо
3. И за мен това беше най-уникалната целувка
4. Не съм малък
Каза той правейки сърдита муцунка.
- Чакай. Твой ли ме нарече?!-казах с широка усмивка
-Не че си мой. В смисъл ти можеш да бъдеш, на който поискаш. Бих искал да си мой, но това си е изцяло твое решение. Аз...в смисъл...
Той започна да говори несвързано, ставайки все по-червен затова просто впих устни в неговите, карайки го да млъкне. Целувката беше нежна и сладка. И устните му бяха толкова вкусни. Имаха вкус на малини.
- Твой съм Найл. Стига да искаш да си мой-прошепнах опирайки челото си на неговото.
- Твой съм Зейн. Твой... звучи ми добре.
- На мен също.
В този момент не ни пукаше, че може би утре ще се скараме. Не ни пукаше, че е невъзможно да сме заедно. Не ни пукаше, че имахме да говорим за толкова много неща. Бяхме аз и Найл. Точно както си го представях.. И това беше повече от достатъчно....
