На следващия ден се бях събудила рано, което наистина не беше типично за мен. Просто цяла нощ не спах като хората, мислех си на Чонгкук. Кой би се отнесъл по подобен начин с такова миловидно момче? Що за хора?! Каквото и да му се е случило, изпитвах желание да му помогна. Наистина никой не заслужаваше подобна съдба.
Тъкмо пиех кафе и обмислях какво да правя, когато вратата на кухнята се отвори съвсем леко, колкото да се образува малък процеп. Достатъчен, за да видя как едното око на малчугана оглежда терена. Хах, май някой е предпазлив рано сутрин. Помахах му, колкото да ме забележи, и му направих знак с ръка да влезе. Побутна вратата леко и се шмугна в стаята, приближавайки се до мен. Приличаше на малко коте, което си играе в чуждия дом. Сладко, признавам. Усмихнах се и му подадох предварително подготвената за него чаша кафе, казвайки:
- Добро утро.
- Д-добро...
Надигна чашата към носа си и присви вежди. Май не харесва кафе. Остави я обратно на плота и я бутна от себе си.
- Какво е това?
- Нещо, за което си твърде малък, явно. Остави го, ще ти направя течен шоколад.
- Шоколад?- очите му светнаха при споменаването на шоколада. Мм, мисля, че открих слабото му място.
***
Вече преместили се във всекидневната, отпивахме доволно от чашите си. Е, той изгълта съдържанието на своята за няма и 2 минути, но това са подробности.
- Ам, нуна? Такова...
- Спокойно, Куки. Знам какво ще кажеш.
- Не, не. Ъм, благодаря ти... че ме приюти. Рядко срещам толкова добри хора.
Не знаех как да отговоря на това. Изглежда му беше трудно да каже това, което мисли. Затова реших да започна първа:
- Куки, бих искала да ми разкажеш за миналото си. Само така мога да ти помогна по някакъв начин.
- Но... нали няма да ме намразиш...?
Ейш, че мразя когато хората мислят само за най- лошото. Станах от креслото си и тупнах на дивана до него, хващайки тила му, принуждавайки да постави глава в скута ми. След това започнах да милвам косата му, която след снощната баня бе станала по- пухкава и мека.
- Разкажи.
Пое си дълбок дъх и започна да разказва за живота си. Бях меко казано очудена от тежкото му детство и трудния живот. Сиропиталища, бой, продаване на пазари... възползване от тялото му. Отвратих се от хората, причинили му толкова нехуманни и ужасни неща. Разбрах, че не е останал на улицата, а е избягал от "собственика" си. От всичко най- голямо впечатление ми направи продаването му от един човек на друг. Търговия с хора, с човешки живот. Това беше... нечовешко и просто чудовищно.
YOU ARE READING
New Year Wish- BTS Jungkook
FanfictionПо Нова година наистина се случват чудеса. Не, бившата не се връща при теб, нито прегазеното ти куче се съживява магически. Друг вид чудо- намираш любовта...