Нелепият Живот На Анастасия

2-ра глава:,,Детството "

Детството ми още не е минало. Имам роднини ,които като почнат да ми разказват какви щуротии са правили през детството си не спирам да се смея.
Всички знаем времената сега. Каквото и за правим ако нямаме телефон или таблет сме загубени. Аз се радвам ,че моя набор сме израснали без такива по съвременни технологии. Факт е ,че и ние като сме били първи клас сме имали телефони ,но те не са били такива каквито са сега. Един обикновен телефон през ,който единствено можеше да се звъни и да имаше 5-6 игри, ама и те едни игри...
Обичах всеки ден след детска градина мама или баба идваха да ме взимат и с приятелите ми отивахме в парка до градината и играхме на криеница ,гоненица и още игри ,който днешните по-малки деца не знаят. Сигурна съм ,че хора, които сега четат това си казват това дете на колко е? Ако се набор 03 това означава ,че е на 13. Е да на 13 не невършени съм. Сигурно си казвате тя е малка и на каква голяма се прави... Аз на голяма не се правя ,но се опитвам да мисля като такава....