Още една сълза се плъзна по лицето ми. Не можех да издържа повече на болката в главата ми, в сърцето ми, в живота ми. Минаха месеци, но настроението ми не се променяше. Тъгата и депресията ме бяха превзели. Всеки ден, всеки час, всяка минута, всяка секунда. Имах нужда да се освободя от болката като отново се самонаранявах, режейки китките си, краката си и навсякъде по кожата, където можех. Исках да се накажа, за това, че съм тъжна... или по-скоро, за това, че съществувах.
Бях сама вкъщи. Техюнг беше с момчетата, работейки по новия албум. Тези дни беше много зает и се възползвах от това, за да освободя яда и болката в мен... Мразех да плача пред него. Криех и задържах тези чувства в себе си, казвайки му "Няма нужда де се тревожиш. Добре съм", но знаех, че не е така. Трябваше да му кажа какво става.
Вземах си душ, седейки във ваната и плачейки около час. Избърсах няколко сълзи с ръка и взех бръснарското ножче, използвайки острието, за да нарежа кожата на китката си отново. Няколко капки кръв се стекоха по ръката ми, правейки чистата вода червена. Ридаейки от болка, забих още по-силно острието в чувствителната си кожа, освобождавайки цялата си болка чрез кръвта.
Няколко минути по-късно се облякох. Обикновени сини шорти и бяла блуза с дълги ръкави, както обикновенно правех, за да скрия белезите от Техюнг. Слязох в кухнята и си направих чай. След няколко минути вече пиех чай и гледах телевизия, докато чаках Техюнг да се прибере. Чувствах как очите ми горят от цялото това плакане. След малко Ви си дойде. Когато отидох да го посрещна го прегърнах, намирайки утеха в него.
- Хей, скъпа.- каза той и ме целуна нежно по устните.- Как мина денят ти?
- Добре, леко скучно, но добре.- усмихнах се насила.- Как беше твоя?
- Пореден ден в студиото. Работа, работа и пак работа. Но сега съм тук.
- Липсваше ми, Ви.- зарових глава в гърдите му.
- Ти също ми липсваше. Сега съм тук, до теб.- повдигна главата ми, държейки ме за брадичката. Последва целувка. Той ме хвана за кръста, а аз галех лицето му, наслаждавайки се на целувката. Той ме хвана за китките, за да ги постави около себе си, но прекъсна целувката, защото усети нещо странно когато ги хвана.
- Бо Ра, какво... какво е това?- той вдигна ръкава на блузата и погледна към белезите шокиран.
Избухнах в сълзи, облягайки глава на рамото му.
- Ви, съжалявам... Аз... никога не съм го искала...това... Аз...моля те, не ми се сърди.- прошепнах в ухото му.
- Бо Ра, не съм ти сърдит. Аз съм с теб. Тук съм, за да те защитавам. Кажи ми какво става, моля те. Мога да ти помогна.
Седнахме на дивана. Той ме прегърна с едната си ръка, притискайки ме към себе си, почувствах се защитена, той ме целуна по главата.
- Можеш да ми кажеш всичко. Няма да те съдя. Тук съм, за да те изслушам. Ако искаш ще кажа на момчетата, че имам нужда от малко почивка, за да бъда с теб.
- Недей, моля те!
- Ти си по-важна от албума. Ще го направя. Но моля те, кажи ми какво е станало.
- Имам депресия от доста дълго време. Започна, когато бях в гимназията, хората ми се присмиваха. Всички ме мислеха за откачена, защото бях различна... просто защото аз... защото мислех различно, защото не бях красива като другите момичета, защото не бях перфектна, защото момчетата не искаха да са с мен. Наричаха ме откачалка, на никой не му пукаше за мен... Дори и на най-близките ми приятели. Те ме игнорираха, когато бях тъжна. Страхувах се. Дори сега, често получавам съобщения от един от тези хора, които ме тормозеха, присмивайки ми се.
Заради това имах паник атаки често. Плачех всеки ден и нощ, молейки се този кошмар да свърши...Писна ми! Исках да сложа край на живота си... Аз... никога не го направих, защото срещнах теб. Ти си най-важното нещо в живота ми... Толкова съм изплашена, Техюнг. Не знам какво да правя.- започнах да плача. Излях всичко, което ми беше на сърце, признавайки чувствата си на Ви, както никога досега.
- Защо никога не си ми казвала за това?- сълза се стече по лицето му.
- Не можах. Страхувах се... Съжалявам, Ви.
- Не е нужно да съжаляваш. Не се страхувай, моля те. Тук съм, за да те защитавам, за да те изслушам, за да чуя смехът и плачът ти, за да ти помогна. Обичам те и никога няма да те оставя. Обещавам! А относно това лайно, което продължава да ти праща съобщения, ще кажа на Рап Мон и може би ще ни помогне да го намерим.
- Сигурна съм ще помогне. Благодаря ти, Техюнг.- усмихнах се.
- И запомни Бо Ра: На мен ми пука, на момчетата им пука, на семейството ти им пука за теб. Много. Не го забравяй! Ако те нямаше, просто не мога да си представя как бих оцелял. Не забравяй, че си тук по някаква причина. Тук си, за да бъдеш с хората, които те обичат. Аз, момчетата, семейството ти. Не е нужно да се чувстваш сама, защото ти не си. Аз съм тук и винаги ще съм.- той ме целуна нежно.
- Благодаря ти! Ще съм добре, заради теб. Не ме напускай.
-Никога няма да те напусна. Обичам те и искам да бъдем заедно завинаги...
_____________________________________________________
Това е втория шот, който пиша. А относно името Бо Ра, тя е главната героиня и в трите "книги" които съм написала досега. Тя е, може би, моето олицетворение за това най-вероятно ще я има като главен герой и в другите шотове и фикове , но няма да е само тя. Надявам се да ви е харесал. ^-^
