Винаги И Завинаги

„Знам какво е станало между вас"

Телефонът ми звънна беше Алисън...
- Хей Лидс. Какво става? Защо си тръгна разстроена от училище? Защо не седна да обядваш с нас? - Aли ме затрупа с всички тези въпроси без да изчака и секунда.
- Здравей и на теб!
- Здравей! Сега ми отговори.

Разказах накратко какво е станало със Стайлс в училище.
- Знам какво е станало между вас.
- Да аз също. Просто Стайлс никога не ме е харесвал и съм била просто играчка за една нощ.
- Не, не,не, не, не! Споменах ли НЕ!?!?! Ела в парка след около 20мин. - Али не изчака да отговоря и затвори телефона.
Започнах да се оправям. Облякох си сини дънки и бяла тениска. Не ми се занимаваше с косата затова я оставих да се спуска нежно по гърба и раменете ми. Поздравих мама и излязох много бързо, защото вече закъснявах.

Тръгнах към парка и видях Али на една пейка с някого. Приближих се и вече бях сигурна, че не познавам човека до Али. Кой ли беше той? Мислех, че ще сме само двете. Помахах с ръка на Али, а тя дойде и ме прегърна.
- Здравей Лидс. Искам да ти представя един мой приятел - Дерек, с който сме в една група по танци.
- Приятно ми е, Лидия! - Дерек си подаде ръката в очакване да я поема.
- И на мен ми е приятно да се запознаем! - поех ръката му. - Е! Къде ще ходим? - въпроса беше за Алисън, но не исках да обидя Дерек затова си замълчах.
-Ние с теб отиваме да се забавляваме, а Дерек отива на работа! -бях толкова щастлива, че Дерек няма да е с нас и няма да има защо да се притеснявам.
- Добре. Беше ми приятно да се запознаем! - беше ми малко неловко и реших да го питам - Къде работиш?
- В градската болница.
- Лекар ли си?
- Не, не, не! - той започна да се смее с цяло гърло. - Аз съм шофьор на линейка.
- Това е... невероятно! -малко прекалих.

   ...................................................................

- Едно шоколадово капучино за мен. - каза Алисън на сервитьорката.
- А за мен един бял горещ шоколад. - поръчах си и аз и седнахме да изчакаме поръчката си.

Настанихме се на масата. Първоначално никоя от нас не каза нищо, а само се гледахме. Накрая реших да прекъсна тишината и заговорих :
- Ееее? За какво ме извика да говорим?
- Исках да ти кажа, че в училище си говорила с Дилън, а не със Стайлс. Стайлс не е идвал на училище, останал си бе вкъщи, защото главата го е боляла.
- Сериозно ли ми говориш?!?! - стоях и не можех да повярвам. Това означава, че той не е такъв за какъвто го мислех след случката. Вече знам какво е станало. Мисля че трябва да поговоря със Стайлс за „нас” и нашето бъдеще.
- Да напълно сериозно говоря. - каза Али и ме извади от мислите ми.
- Благодаря ти, че ми каза.
- Няма проблем. Не исках да си тъжна. И не трябва да благодариш само на мен.
- Така ли? - чудех се за кого ми говори.
-Да! Айзък ви е видял да си говорите с Дилън и след като си си тръгнала разплакана е говорил с него и го е питал какво е станало между вас. Когато Айзък ми разказа всичко аз просто събрах 2 и 2. Стайлс е добро момче и мисля, че трябва да си дадете шанс.
- Надявам се да не е късно.
- Спокойно. Никога не е късно за нищо.

   ...................................................................
  Следващата сутрин
ГТЛ
Ранните слънчеви лъчи ме събудиха. Бях в добро настроение. Исках да говоря със Стайлс, но в същото време бях и малко уплашена. Не знам какво ще стане, но искам да разбера. Станах от леглото и отидох до банята. Измий си зъбите и лицето и отидох да се оправям за училище. Слязох долу и закусих с майка ми.
- Колко евро още трябва да върнем? - може би не беше подходящото време и място, но този въпрос не измъчваше.
- Само 237. - зарадвах се. Видях, че и тя е щастлива, но не знаех защо.
- Можеш ли да ме закараш до училище?
- Разбира се! Само да оправя чиниите и тръгваме!

Качихме се в колата и тръгнахме. По пътя нищо не казахме. Стигнахме до училището.
- Благодаря! Ще се видим довечера.  - Чао, мила! До довечера!

Влязох в училище и...

Здравейте! Това е новата глава. Надявам се да ви бе харесала макар, че беше малко по скучна и къса. Изкажете мнението си в коментарите. Благодаря за 219прочитания!

💖💖💖💖💖💖💖💖💖💖💖💖💖💖💖