ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ХАРИ
Хари беше ужасен, напълно ужасен. Дори и не знаеше какво прави... е, знаеше, но вече не смяташе, че решенитето му е чак толкова добро. Прекалено късно, помисли си той и погледна към куфарите, които лежаха на седалката до него. Мислите му бяха прекъснати от гласа на шофьора.
–Г-н Стайлс, пристигнахме!– Той погледна навън, но не можеше да види много, защото стъклата бяха затъмнени.
–Добре..– Хари бавно вдигна куфарите си и излезе от колата, студеният Октомврийски въздух го удари моментално. Огледа се наоколо и осъзна, че стои пред огромна къща, или поне за него бе огромна - не беше свикнал с целият този лукс. От къщата излезе мъж, който той разпозна на секундата.
–Хари! Радвам се да те видя отново, надявам се пътуването ти да е било приятно.– Каза мъжа докато стискаше ръката на Хари.
–Беше приятно, аз също се радвам да те видя, Саймън!– Хари промърмори... Може би това беше едно от най-странните чувства които той някога беше изпитвал - да стои на улицата и да си говори със Саймън Коуел. Все пак той беше нещо като краля на Британската музика. Да, това не беше първият път в който те двамата разговаряха, вчерашният ден Хари прекара разговаряйки със Саймън в офиса му. Трябваше да си признае, че почти припадна когато самият Саймън Коуел му се обади и поиска да говори с него.
–Не съжаляваш, че прие, нали?– Саймън попита Хари и това го върна обратно в реалноста.
–Не... разбира се, че не... Аз просто..
–Си нервен?– Саймън предположи и беше прав. –Не се тревожи, момчетата са чудесни. Сигурен съм, че ще се разбираш чудесно с всеки от тях!– Когато чу това Хари леко повдигна веждите си.
–Всеки от тях?– Вероятно вече целият свят знаеше, че One Direction пропада, но никой не знаеше точно защо.. е, може би знаеха. Луи Томлинсън. Да, най-обичания член на групата сега беше причината за падението ѝ.
–Луи е... той в момента не е на себе си. Има нужда от помощ, но просто не иска да я приеме. В момента той практически мрази всички ни, така че не приемай нещата които казва лично.
–Виж, разбирам защо искате нов член за групата, или поне така мисля... Но не разбирам защо аз трябва да живея с него?– Саймън направи физиономия когато чу това.
