Отидох на най-високият мост в града-142м.Бях решила,че за мен животът е приключил.Не знам как,но и Джейсън отиде там.Там бяха и Сара,Мадисън и Мелиса.От очите ми капеха черни сълзи от спиралата ми.Гледах го в очите и вътрешно го проклинах.Попитах го:
-ЗАЩО!?Как можа да ми го причиниш?МРАЗЯ ТЕ!!
Сълзите продължаваха да се сипят от очите ми.Джейсън се опита да ми обясни,да ме докосне.
-Не,не се доближавай,ще се хвърля!
-Моля те,Еми,дай ми шанс да ти обясня.Не съм я целувал.Тя сама си призна,че ти е написала съобщенията от телефона ми.Точно когато си идвала тя те е видяла и нарочно ме е целунала.
Поуспокоих се,но все още не му вярвах.
-Не ти вярвам!
Хвърлих се.Той скочи след мен.Чуваха се писъците на момичетата.За мен вече всичко бе свършило.Потъвах бавно.Джейсън не се отказа от мен!Усетих как ме издърпа!След като се огледах,видях как той потъва.Тогава разбрах,че е спасил мен,но не и себе си.Опитах да го издърпам,но сърцето му беше спряло.Тогава дойде полиция,родителите ми и неговите,приятелите ми както и неговите.Дойде линейка.Лекарите не даваха надежди.В болницата,те съобщиха,че Джейсън е мъртъв.Затворих се в себе си.
След една година отидох на същия мост.Спомних си случката.Още не говорех с никого.Разплаках се.Спомних си всички наши спомени:как ми каза,че никога не иска да вижда сълзи в очите ми,за първата ни среща,за всичките ни целувки и усмивки.Реших,че искам да бъда само и единствено с него.Тогава разбрах какво е да обичаш истински.Без да се замисля скочих в ледената вода.Усещах как замръзвам,но не направих абсолютно НИЩО.Отпуснах се във водата.Знаех само,че това беше КРАЯТ!
