Virgin

Пролог

"ретроспекция"

-Не съм съгласна, Бу -скръстих ръце пред гаджето си - Искам да сме в един самолет! Забравяш, че отиваме там двамата ...-повтарях това поне пет минути. Билетите не бяха достигнали за двамата на този полет, затова се налагаше той да хване следващия. 

-Аз ще кацна само половин час след теб. Ще сме заедно в Калифорния, обещал съм ти - най-накрая склоних и го прегърнах.

Чух номера на самолета и го целунах, сякаш нямаше да се видим по-късно днес. Вече бях предала багажа си, затова направо се насочих към дългия бял коридор.

"край на ретроспекцията"

Потропвах нервно с крак, докато чаках вече втори час на летището да кацне самолетът, който вече трябваше да е тук. Попитах поне десет пъти хората от терминала, но те ми казваха едно и също - забавяне. 

Телефона ми звънна и аз побързах да го извадя. Името на брат ми се изписа на екрана.

-Пенелопе? Защо още не си тук?- въздишах. Изправих се и хванах дръжката на куфара си. Трябваше да си почина, Бу сигурно ще се забави още много, може би наистина има повреждане на самолета или нещо такова. 

-Идвам, Наш, почти съм пред къщата - насочих се към изхода на летището. Бях благодарна на огромния надпис "ИЗХОД", тъй като си нямах и на представа накъде отивам. 

Спрях първото такси, което очите ми видяха. Би трябвало да съм спокойна, но наистина имах лошо предчувствие, просто не ми даваше мира. 

След няколко минути, които ми се сториха като цяла вечност, най-накрая бях пред къщата на брат си. Познах я по спортните колички за деца на ливадата. 

Платих на шофьора и слязох. Още щом изкарах куфарите от багажника и колата потегли, чух крясъци от входната врата и видях двамата ми братя и малката ми сестра, засилени към мен. Усмивката неволно се намести на лицето ми. 

-Къде е Бубу?-Хейс, по-малкият ми брат, но по-голям от мен, ме попита. 

-Полетът му закъснява, ще е тук по-късно -надявам се, добавих несъзнателно.-Да влизаме-Наш и Хейс взеха багажа ми, докато Скайлин държеше клетката с домашния ми любимец в нея. Никой от тях не знаеше какво, защото нямаше да ми позволят да я взема от Тексас. 

Куфарите ми бяха оставени на пода в хола, а аз бях завлечена на дивана за кръстосан разпит. Братята ми искаха да разберат какво става с Бубу, как е била последната ми година в Далас и  приятелите ми там. Най-много щяха да ми липсват конните състезания и пикантните крилца. 

-Ставаш все по-ниска, Ло - присмя ми се Наш. Той бе станал доста висок и се подиграваше на моите 1.67. 

-Наш, би ли ми казал дали ще вали? Нямам време за новините довечера - той ми се намръщи, а аз се огледах. Нямаше и следа от кутията в ръцете на Скайлин. Ококорих очите си.-Скай, къде е кутията ми?-попитах я. Тя само ме погледна и вдигна рамене. О, Боже. 

Скочих на крака и започнах да обикалям къщата. Тук ми настъпил хаос, ако някой намери Мо. Бих я повикала, но едва ли ще дойде като кученце. Дори нямаше крака.

Б/А: Такаа, реших тази глава да е по-къса, тъй като е пролог. Съжалявам, че е скучен, но винаги има въвеждане в случките и това е такова. Та, имате ли предположения какво е животното? Моля, изкажете мнение и гласувайте, ако ви харесва началото. Скоро ще има готова корица, затова не обръщайте внимание на тази <3